„За да позная Него и силата на Неговото възкресение, и да участвам в Неговите страдания, като стана подобен на Него в смъртта Му“ (Филипяни 3:10)
Много християни са доволни от разходи, в които няма „проливане на кръв“. Те дават това, което лесно могат да отделят. Техните дарове са отделни неща и отказът от тях не налага кървене.
Те се ангажират с жертви, докато това не включва живот; когато се изисква наистина жизненоважното, те не могат да бъдат намерени.
Те са видни при всички триумфални влизания и с готовност харчат малко пари за цветни декорации – за знамена и палмови клони; но когато „Ура“ и „Осанна“ се променят в зловещи мърморения и заплахи, и Голгота се появява на хоризонта, те се скриват в безопасно уединение.
Но тук е един апостол, който радостно предвижда това върховно и критично изискване. Той е почти нетърпелив от собствените си капки кръвна енергия в служба на царството!
Той е нетърпелив, ако е необходимо, да я излее!
