Тук достигаме до дълбоко интересен етап от подготвителния курс на Гедеон. Той е призован да влезе практически и експериментално във великия и универсален закон за Божиите служители, а именно: „Когато съм слаб, тогава съм силен.“ Това е най-ценен закон и такъв, който формира незаменим елемент в образованието на всички Христови служители. Нека никой не си въобразява, че някога може да бъде използван в Господното дело или някога да напредва в божествения живот, без някаква мярка на истинско навлизане в този безценен принцип. Ние го считаме за абсолютно съществен за формирането на характера на истинския Христов служител. Където не е познат, където не е бил почувстван, където не е бил, до известна степен, осъзнат, там със сигурност ще има непокорство, несъкрушеност, самозаетост, под една или друга форма. Ще има повече или по-малко самонадеяност и различни точки и ъгли, които ще се появяват тук и там и ще действат като тъжна пречка за всичко добро, полезно и свято.
От друга страна, когато човек е научил това велико семейно мото, цитирано по-горе, когато човек е научил, в божественото присъствие да казва: „Когато съм слаб, тогава съм силен“, когато природата е била претеглена на везните на светилището, там винаги ще намерите мярка на съкрушение, мекота и нежност на духа; и не само това, но и широта на сърцето и готовност за всяко добро дело, и онази прекрасна еластичност на ума, която позволява на човек да се издигне над всички онези дребни егоистични съображения, които толкова тъжно пречат на Божието дело.
Накратко, сърцето трябва първо да бъде съкрушено, след това да бъде направено цяло; и, като бъде направено цяло, да бъде неразделно отдадено на Христос и на Неговото благословено служение.
