Пълната благодат на Личността на Изкупителя
Исая 61. Както Исая 50-53 представя Христос в Неговите страдания, Исая 61 Го показва в пълната благодат на Неговата Личност, свързана с благословението на Израел. Трите предходни глави бяха разкрили съда и намесата на Йехова, като същевременно посочваха Изкупителя. Видяхме същия принцип в структурата на пророчеството от Исая 40 до края на Исая 48, както и в последната поредица. След това в Исая 49 Месията е специално въведен. Така е и тук от началото на Исая 61 до стих 6 на Исая 63. Но има прогрес, който непременно съпътства въвеждането, в последната поредица от глави, на Личността на Христос като основен предмет на Божиите призиви. Виждаме, че Сам Йехова е Христос, и Христос е Йехова. „Защо, когато дойдох“, е въпросът, „нямаше ли човек?“ Оттук също има разлика между моралните грехове на Израел срещу Йехова и отхвърлянето на Самия Него в Личността на Месията, което видяхме толкова ясно посочено в Исая 50. Така е и по отношение на покаянието на евреите. В предишните глави законът е написан в сърцата им; те се отвръщат от беззаконието, те се уповават на Йехова; те слушат Духа на пророчеството, на слугата на Йехова; те са избавени. Но когато видят своя Изкупител в слава, тогава ще настъпи истинското покаяние, дълбоката скръб, при вида на Този, когото са презирали и отхвърлили, и Който в Своята благодат е понесъл техните беззакония.
Исая 61, Исая 62 ми се струват твърде ясни, за да се нуждаят от много коментари. Ще бъде забелязан начинът, по който Господ спря по средата на стих 2 (Исая 61), тъй като времето за изпълнение на последната част от стиха все още не е дошло. Но Той можеше да им представи това, което се отнасяше до Неговата собствена Личност в благодат.
