Всичко, което е възвишено в човека, е нищо
Псалм 49 е морално заключение за всички, основано на тези Божии присъди. Богатство, възвисяване, всичко, което е възвишено в човека, е нищо. Човек очаква да издържи, дава собственото си име на земите си, благославя себе си, е хвален от потомството и се говори добре за него като за разумен и мъдър, виждайки, че е постъпил добре със себе си. Те са положени в Шеол като овце. Надеждата на светския човек не трае; той напуска света, в който е бил велик; неговата репутация, която живее, е нищо за него, измама за другите. Силата на Сатана е за този живот; след него няма измама. Човек в почит без разбиране е като животните, които загиват, но праведният остатък се доверява на Бога: душата му е изкупена от силата на гроба. Бог ще го приеме. Запазването на земята или небесното благословение е оставено донякъде неясно тук. Непосредствената надежда би била за запазване на живота; но тя би срещнала онези, които биха могли да бъдат убити, с най-пълна и сигурна надежда. Така е и в Лука 21:19, „спечелете душите си“, и в Матей 24:13. Двусмислието е запазено и там умишлено.
