КОЛОСЯНИ 1:9-22
„Какво е твоят възлюбен повече от друг възлюбен?“ е въпрос, зададен в Песен на песните. Какво казваш ти, скъпи събратя по вяра, на този въпрос? Той е важен, защото в отговора на него се крие истинската причина за увереността и надеждата на християнина. Апостол Павел несъмнено би отговорил с думи, подобни на тези, които е написал до светиите в Колос, в стиховете, които току-що прочетохме. По един начин посланието до Колосяни е по-велико от посланието до Ефесяни, защото докато в последното е описана чудната изработка и структура на църквата, тялото Христово,
в Колосяни преобладават славите на Главата; и именно величието на Христос, Главата, изпълва тялото, което е създадено за показване на Неговото превъзходство. Божието Слово разкрива различни титли и почести, които принадлежат на нашия Господ, и те могат да бъдат оприличени на изрязването на красив диамант с многобройните му фасети. Умението на диамантения резач е упражнено, за да може красотата на камъка да бъде възхитена.
Всяко име, всяка титла на Христос е като нов ъгъл върху диаманта, предназначен да извади наяве Неговите присъщи красоти, за да можем да ги видим в светлината на Бога, на Когото те са наслада. Някои от тях са събрани в главата пред нас.
В стих 13 Той е наречен „Божият възлюбен Син“, или по-изразително „Синът на Неговата любов“; това ще се осмеля да нарека
СЛАВАТА НА ВРЪЗКАТА
Ние сме пренесени в Неговото царство, но за момента нека оставим настрана разглеждането на това благословение и да се вгледаме в славата на Божия възлюбен. Неговото сияние Го поставя далеч, далеч над всички, които хората могат да нарекат възлюбени;
никой не може да се сравни с Него в това отношение, Той е Синът. В миналите векове на вечността Той е пребивавал в тази свята, благословена връзка.
Неговото вечно място беше в лоното на Отца, знаейки всички тайни цели на любовта, знаейки всички дълбини на Божествените съвети, цялото благоволение на Божията воля. Именно в този характер Синът е излязъл, за да направи Отца известен, и ученикът, който е положил глава на гърдите на своя Учител, е казал: „Видяхме Неговата слава, слава като на Единородния от Отца.“ Видяхме я, каза Йоан; ние я разпознахме, когато другите не видяха красота, за да Го пожелаят.
Видяхме Неговата слава като възлюбен Син, Този, в Когото всички Божествени съвети намериха своя център, за Когото всяка Божия мисъл имаше своя цел, която се простираше напред във вечност, безгранична като вечността, в която Той винаги е живял в любовта на Отца. Но нека преминем към стих 14 и да видим славата, която Той, Възлюбеният на Отца, е спечелил, чийто блясък е засилен от контраста с това, което разглеждахме. Това е
СЛАВАТА НА ИЗКУПЛЕНИЕТО
Помислете за всичко, което Христос беше за Бога, и след това насочете мислите си към мрака и скръбта на Голгота. Помислете за вечните слави на Сина, а след това за Неговата скъпоценна кръв, пролята, за да можем ние да живеем. Можем да се удивим на пътуването, което Го доведе все по-надолу, докато Той не можеше да отиде по-далеч, защото нямаше по-далеч, Той беше достигнал дъното. Там наистина беше изявена Божията любов в дълбините, в цялото си великолепно разширение. Никога царствата на славата, ширината и дължината, и дълбочината, и височината на огромната вселена на блаженството, няма да изразят Божията любов, както кръстът на нашия Господ Исус Христос. Имаше слава, която беше поставена пред Него в миналата вечност, и Той я спечели с кръвта на Своя кръст, спечели я в срам и безчестие, в мрак и смърт. Уви, че днес толкова много хора са склонни да пренебрегват кръста, но да го правят означава да отнемат най-красивия скъпоценен камък от Неговата корона, да заглушат хора на вечността, да заглушат песента на изкупените. Чуйте, как избухва: „На Този, Който ни възлюби и ни уми в Своята собствена кръв.“ Когато светиите Го обградят в слава, първата нота, която ще достигне ухото Му, ще бъде в прослава на Неговата изкупителна любов.
Но славата на изкуплението далеч надхвърля нашите нужди, защото тя включва целия въпрос за греха, както той засяга природата и величието на Бога. Когато нашият Господ беше на път да напусне трапезата за Гетсиманската градина, чуваме Го да казва: „Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него.“ Спрете за момент; разбирате ли Неговите думи?
Какво е слава? Може би най-простото определение за нея е сиянието или показването на превъзходство. Вземете цялото превъзходство на каквото и да е, и го покажете, това е неговата слава. Скрити в розовата пъпка са ароматът и цветът на цветето, но когато то се отвори на слънцето, тогава се показва славата на розата и нейният отличен аромат е явен. Така беше скрита Божията съвършенство, докато славата на изкуплението не беше спечелена по такъв начин, че всички Божии атрибути,
Неговата любов, святост, истина, величие, съд, правата на Неговия престол, бяха съвършено показани, без никакво противоречие между тях. Осмелявам се да кажа, че само това прави нашия Възлюбен да превъзхожда всеки друг.
Всички човешки схеми за спасение се основават на противоречието на Божиите атрибути. Те противопоставят Неговата справедливост на Неговата любов, Неговата милост на Неговата святост. Но не така беше, когато Божият Син спечели славата на изкуплението, защото тогава всяко качество, което е в Бога, беше показано в абсолютен и съвършен баланс. В стихове 15-17 Христос е видян като „образ на невидимия Бог, първородният на всяко създание.“ На Него принадлежи
СЛАВАТА НА СЪТВОРЕНИЕТО
Титлата „първороден“ в никакъв случай не означава първия, който е роден, а че Той е превъзходен по достойнство и сила. Защото, тъй като чрез Него са създадени всички видими и невидими неща, първото място трябва да принадлежи на Него в сферата, която Той е създал. Значението на това е, че сред интелигентните същества, които изпълват това творение, Той, образът на безкрайното невидимо, прави Бога известен, и това е великата цел, за която Той го държи заедно. Стих 16 трябва да гласи: „В Него бяха създадени всички неща“, след това „всички неща бяха създадени от Него“, и накрая, те бяха създадени „за Него.“
Той го направи сам; сътворението е дело на Сина. Той го направи за Свое собствено удоволствие и цел, и като го направи, Той го направи в Себе Си, тоест, Той постави Своя собствен отпечатък и характер върху него. Както един художник оставя върху своето произведение доказателство за своята собствена индивидуалност, така че то веднага да бъде разпознато като негово, така и творението свидетелства за своя Създател, Божия Син. Хората нямат очи да го видят сега, но когато дойде денят на показване, всяка частица от него ще изрече слава, както ясно показва Псалм 148.
И все пак друга слава се издига пред погледа ни в стих 19 -
СЛАВАТА НА ОТКРОВЕНИЕТО
Божеството благоволи цялата пълнота да обитава в Него; това е твърдение за Неговото абсолютно божество, но също и за откровение, защото в сравнение с подобен стих в глава 2:9, виждаме, че пълнотата обитава в Него телесно.
Никой освен Един, Който е Бог, не можеше да разкрие Бога, и пребивавайки в плът тук на земята, в милост, в състрадание, в страдание, когато Той положи ръка върху прокажения, когато Той отвори глухите уши и отвори слепите очи, Божият Син изрази със слово и дело самото сърце на Бога.
Светлината на това какъв е Бог засия за всеки човек. Уви, тези хора трябваше да видят и да намразят както Сина, така и Отца!
Но Той е също така, стих 18, „първородният от мъртвите“, и в тази титла виждаме
СЛАВАТА НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО
Със сигурност най-чудната победа, постигана някога, беше когато Князът на живота, Синът на живия Бог, разби силите на смъртта, плени пленничеството и изтръгна скиптъра на властта на смъртта от хватката на този, който толкова дълго го беше притежавал, и днес Той стои в славата на възкръсналия живот, с ключовете на Ада и смъртта в прободената Си ръка. Абсолютната власт в царството на смъртта принадлежи на Христос.
Никой не влиза в това царство, освен по Негова дума и когато Той благоволи. Той може да изведе от него когото пожелае. Тогава, накрая, стигаме до върховния камък, стихове 20-22 -
СЛАВАТА НА ПРИМИРЕНИЕТО
Божеството действа чрез Сина, за да примири всички неща със Себе Си. Великият ден за това тепърва предстои да настъпи, когато грехът ще бъде завинаги прогонен от Божията вселена, никога повече да не позори Неговото име през цялата история на вечността. Бог ще бъде всичко във всичко, и Божият Агнец ще има славата да го осъществи. Междувременно силата му е налице, в тези, които вече са примирени в тялото на Неговата плът, чрез смърт, вече се радват в Бога, получили примирението (Римляни 5:11).
Какво доведе душата ти в хармония с Бога? Не беше ли това, че като човек, роден сляп, очите ти бяха отворени, за да видиш Божия Син като изпратения от Отца? В това се крие тайната на вечната радост в Господа, в това е силата на вечния живот, и чрез този велик факт Христос ще осъществи примирението на всички неща. Защото Той е Глава на Своето тяло, църквата, и чрез Своята църква Той ще пожъне отговора на Своята молба от Йоан 17:23: „Аз в тях и Ти в Мен, за да бъдат съвършени в едно, за да познае светът, че Ти си Ме изпратил и си ги възлюбил, както си възлюбил Мен.“ Славата на Бога, която сияе от града, невестата, жената на Агнето, е свидетелство, че Отец е изпратил Сина. Вселената ще я види, светът ще я съзерцава, народите ще ходят в нейната светлина, царете ще донесат своята почит към нея, и небесните алилуи ще отекват в прослава на чудото на чудесата, че в пълнотата на Божествената любов „Отец изпрати Сина.“
Благословени резултати трябва да последват за тези, в чиито сърца са вградени тези слави на Господа. Ще има изпълване със знание за Божията воля (ст. 9); тогава ще се произвежда плод в ежедневния живот и растеж в познанието на Бога (ст. 10); тогава във връзка със славната сила на Главата ще последва укрепване за всяко търпение и дълготърпение с радост (ст. 11); и накрая, поклонение ще се издигне към Отца, Който ни е призовал и приготвил за такова наследство (ст. 12).
Отговорен ли е за теб въпросът: „Какво е твоят възлюбен повече от друг възлюбен?“ Научил ли си се да Го познаваш в тези слави? Ако е така, Неговото име за теб е над всяко име, Той е най-главният сред десет хиляди, да, Той е напълно прекрасен.
