Докато в Матей цялата инициатива идва от Господа без никаква човешка дейност, в Евангелието на Марк виждаме, че Господ заедно с Андрей, Яков и Йоан влязоха в къщата на Симон. И сега учениците се обръщат към Господа с въпроса за болната тъща. От доклада на Марк можем да съберем полезна информация:
Първо, те „му говориха за нея“. Не четем за нищо, което са поискали – това го намираме в Лука – но те просто представиха случая пред Господа. Прилича на това, което направиха сестрите във Витания: „Господи, ето, този, когото обичаш, е болен“ (Йоан 11:3). Вероятно всички знаем случаи, когато не сме знаели за какво точно да се молим. Но едно нещо, което винаги можем да направим, е да Му разкажем за това.
Второ, казано ни е: „веднага му говориха за нея“. Малката дума, преведена като „веднага“, е типична за Марк в неговото Евангелие. Тя обикновено описва дейността на съвършения Слуга, върху когото Марк се фокусира. Но в нашия пасаж тя се използва и в други връзки. Тук се посочва, че те разказаха ситуацията на Господа веднага щом можаха: когато Той влезе в къщата. Колко често се опитваме да решим проблемите си сами, докато не стигнем до „задънена улица“. Тогава викаме към Него, когато сме „на края на ума си“ (Пс. 107:27). Колко по-добре е да отидем при Него веднага!
Трето, четем: „и тя им служеше“. В Евангелието на Матей тя Му служеше, тоест на Господ Исус. Тук се казва, че тя им служеше, включително и на учениците. Служенето на Господа в повечето, ако не и във всички случаи, означава служене на хора. „И така, докато имаме възможност, нека правим добро на всички хора, и особено на тези, които са от дома на вярата“ (Гал. 6:10). Амин!
