Използването на ключ е известно на всички. Този, който притежава ключа от град, порта или врата, контролира всичко вътре и е отговорен за неговата безопасност и употреба. В Писанието използването на термина ключ е до голяма степен символично, въпреки че се използва в буквален смисъл в Съдии 3:25, където слугите на Еглон, царя на Моав, използват ключ, за да отворят вратата, която Ехуд беше затворил, след като беше убил господаря им. Ключът се използва за затваряне или отваряне, а Господ Исус ни е представен в Писанието като притежаващ различни ключове, някои от които Той използва Сам, а други, които е поверил на слуги, за да бъдат използвани за Него.
Ключът на Давидовия дом
В Исая 21 научаваме, че Севна, който беше от рода на Давид, беше над дома на Езекия, но тъй като Йехова беше недоволен от него, неговата служба трябваше да бъде дадена на друг, дори на Елиаким, сина на Хелкия. Относно Елиаким Господ каза:
„И ключа на Давидовия дом ще положа на рамото му; и той ще отваря, и никой няма да затваря; и той ще затваря, и никой няма да отваря“ (Исая 22:22). С ключа на Давид на рамото му, управлението на царския дом беше поверено в ръката на Елиаким, и той трябваше да служи на високата си позиция, както беше призован от Бога, за доброто на „жителите на Йерусалим и... дома на Юда“. Елиаким в това е със сигурност предобраз на Господ Исус Христос, Който в идния ден ще уреди всичко в Йерусалим, в Юда, да, в целия Израел за Божия слава и благословение на Неговия народ. Това ни дава в предобраз това, което е прогласено в пророчеството на Исая 9:6–7:
„Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му... на Давидовия престол и над царството Му, за да го уреди и да го утвърди с правосъдие и с правда отсега и до века.“ Въпреки че Господ ще управлява над всички като Син Човешки в деня на Своята слава, Елиаким символизира само онази част от Господното управление, свързана с Израел. Цялата слава на Израел ще виси на Него, Пирона на сигурно място, Този, Който беше „отстранен и... отсечен“, но Който във възкресение изпълнява всичко, което е било предобразено и пророкувано за Него в старозаветните Писания.
Ключът на Давид
Въпреки че без съмнение намеква за това Писание, пасажът в Откровение 3:7 има предвид нещо различно. В Исая 21 се отнася до бъдещото управление на Господ Исус, докато в Откровение 3 се отнася до настоящото управление на Господ сред събранията. Той все още не управлява над дома на Давид – това очаква Неговото повторно идване на земята – но Неговото настоящо място на власт над Божието царство се упражнява сред онези, които изповядват вярност към Него. Господ скоро ще дойде от небето, за да управлява публично над царствата на света, но Той има цялата власт, дадена Му сега на небето и на земята, ходейки сред събранията и действайки зад кулисите по отношение на този свят, Неговото управление е под контрол, не позволявайки на силите на злото да преминат определените граници.
Колко окуражаващо е за светиите да осъзнаят, че цялата сила и власт са в ръцете на техния Господ и Учител, и че хората са ограничени в злото, което могат да причинят. На Филаделфийското събрание Господ каза:
„Ето, Аз поставих пред тебе отворена врата, която никой не може да затвори“ (Откровение 3:8). Независимо дали става дума за врата към неизчерпаемите и неизследими богатства на небесния Христос, или за врата на свидетелство, за да прогласяваме всичко, което Христос ни е разкрил, никой човек не може да затвори вратата, която Той е отворил. Светиите може да имат само „малко сила“, но не тяхната сила отваря вратата, нито я държи отворена; това е силата на Този, Който има ключа на Давид.
Ключът на знанието
Законоучителите в Израел имаха специално привилегировано място, тъй като бяха обучени в старозаветните Писания, но тази привилегия имаше съответна отговорност. Те бяха отговорни пред Господа за наставлението на Неговия земен народ, а онези, на които Господ говореше в Лука 11, бяха неверни на Бога, тъй като не бяха дали на народа знанието за Бога, съдържащо се в Неговото слово. Затова Господ им каза:
„Горко вам, законници! Защото отнехте ключа на знанието: нито сами влязохте, нито на тези, които влизаха, позволихте“ (Лука 11:52). Според многото обещания на Стария Завет, Господ Исус беше дошъл при Своя народ Израел, и законниците трябваше да Го посрещнат при Неговото идване, защото те знаеха Писанията, които говореха за Него, тъй като имаха ключа на знанието. Вместо с радост да приемат Божия Христос и да станат Негови последователи, те се присъединиха към всички, които Му се противопоставяха, и говореха против Него, пречейки на бедните от стадото, които търсеха Неговата компания и благословение, и заслужавайки изобличението и осъждането на Господа в думите на Лука 11:46–52.
Колко високо са облагодетелствани Божиите светии в този ден, притежавайки ключа на знанието в Христос, който им отваря всички велики съкровища на Стария и Новия Завет. В Божия Син Бог е бил разкрит, и в тайната на Бога, която се съсредоточава в Божия Син, са скрити „всички съкровища на мъдростта и знанието“ (Колосяни 2:3). Познавайки Христос, ние сме способни да обхождаме Писанията, водени от Светия Дух, за да видим в тях нещата, отнасящи се до Него (Лука 24:44–45; 1 Коринтяни 2:12).
Ключовете на Царството
След като Симон Петър получи чудното откровение от Отца относно Личността на Сина и получи от Божия Син откровението относно изграждането на Неговото събрание, Господ му каза:
„И Аз ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небето“ (Матей 16:16–19). Както често е посочвано, ключовете, които Господ даде на Петър, не бяха ключовете на небето, а на небесното царство; и Петър трябваше да използва тези ключове на земята, а не на небето. Петър използва ключовете, дадени му от Господа, за да пусне евреите в небесното царство, когато им проповядваше в деня на Петдесетница, като три хиляди бяха обърнати и кръстени. Симон Петър беше божественият инструмент, за да доведе тези обърнати души под властта на Господа, Който беше отишъл на небето и Който управляваше Своето царство от Своя небесен престол. Ключовете на небесното царство бяха отново използвани от Симон Петър, за да въведе езичниците в християнския кръг, когато беше изпратен от Бога да съобщи на Корнилий и събраните с него пътя на спасението (Деяния 10).
С ключовете на Петър беше дадена и властта да свързва и развързва на земята в името на Господа, и в Деяния 5 той свързва върху Анания и Сапфира греха им против Светия Дух, и това беше ратифицирано на небето чрез незабавната Божия присъда над тях. Това, което първоначално беше дадено на Петър в Матей 16 от Господа, е дадено от Него и на събранието, да, на двама или трима, събрани в Неговото име (Матей 18:18–20). Правителственото свързване и развързване на грехове е показано в случая с човека, който съгреши в Коринт, чийто грях беше свързан върху него според инструкциите, дадени в 1 Коринтяни 5:3–5, и чийто грях трябваше да бъде развързан, според инструкциите на 2 Коринтяни 2:6–11.
Ключовете на ада и смъртта
Колко различен беше видът на Исус, когато апостол Йоан Го видя в Неговата официална слава в Откровение 1. Йоан познаваше Исус на земята в блажена интимност, познавайки покоя и радостта от облягането на гърдите Му, но сега Го вижда с
„Очите Му като огнен пламък... и от устата Му излизаше остър двуостър меч: и лицето Му беше като слънцето, когато свети в силата си“ (Откровение 1:13–16). Чудно ли е, че той „падна в нозете Му като мъртъв“? Веднъж преди това Йоан беше „много уплашен“ в присъствието на Господа в Неговата слава (Матей 17:6), но тогава нямаше меч в устата Му и нищо от съдебния характер, който сега се вижда в Откровение 1. Същият глас, който беше казал на планината на славата: „Не се страхувайте“, сега казва на Своя слуга: „Не бой се“; и същата ръка, която е положена върху него, за да успокои страха му, някога е била използвана, за да измие краката му. След като се представи на Йоан като „Първия и Последния“, Исус каза:
„Аз съм Живият; бях мъртъв, и ето, жив съм до вечни векове, амин; и имам ключовете на ада и на смъртта“ (Откровение 1:17–18). На земята Господ беше казал:
„Не бойте се от онези, които убиват тялото, и след това нямат какво повече да направят“ (Лука 12:4). Хората могат да отнемат живота на други, или дори да отнемат собствения си живот, но само Един има ключовете на ада и на смъртта; само Един може както да убива, така и да хвърля в ада; и само Той може да извежда от смъртта онези, които са влезли там. Човек няма право да убива, тъй като не му е дадена тази власт, освен под божествени инструкции в Божието управление, дадени на Ной в Битие 9:6: „Който пролее човешка кръв, от човек ще бъде пролята неговата кръв; защото по Божи образ направи Той човека.“ Възкръсналият от мъртвите Човек Христос Исус, Синът Човешки, има власт над смъртта и ада; и колко чудесно е, че точно преди да влезе в областта на смъртта, за да разбие нейната сила, Той каза на покаялия се разбойник, който щеше да Го последва в смъртта:
„Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в рая“ (Лука 23:43). Този, на Когото Отец беше дал власт да изпълнява съд, и чийто глас щеше да изведе всички във възкресение, и Който във възкресение щеше да говори за това, че има ключовете на ада и на смъртта, с чудна благодат каза на умиращия разбойник, че ще му отвори вратата към Божия рай.
Ключовете на бездната
Бездната очевидно е мястото, откъдето идват помрачаващите духовни влияния, които засягат хората в този свят, които носят заблуда и скръб на онези, които са засегнати от дяволските учения на тези, които са агенти на Сатана. От Откровение 9:1 е очевидно, че Сатана няма абсолютен контрол да върши волята си, защото ключът на бездната не е в неговата ръка. Звездата, която падна от небето, получи ключа за известно време, но ключът не ѝ принадлежеше. За ограничено време на тази звезда, някой велик интелектуален или духовен сановник, беше позволено да издигне от адските области влияния, които щяха да донесат заблуда и проблеми на онези, които нямаха Божия печат на челата си.
Когато стигнем до Откровение 20:1, виждаме ключа на бездната в ръката на ангела, който връзва Сатана с голяма верига и го хвърля в бездната, затваряйки го и запечатвайки неговия затвор. Колко е добре да видим, че контролът над злото не е в ръката на Сатана, инициатора на греха. Бог, в Своята мъдрост, е позволил на злото да вдигне грозната си глава в Неговата прекрасна вселена и да нахлуе в света, но то никога не е било извън Божия контрол. Има Един на небето, чрез Когото „всичко се състои“ (Колосяни 1:17), Който държи всичко заедно, за да осигури Своята воля и за доброто на Своите светии, и Който позволява на злото да достигне само до границите, които Той е определил, казвайки на Сатана и на всички зли сили, които изобилстват:
„Дотук ще дойдеш, но не по-нататък; и тук ще се спрат гордите ти вълни.“
