Господ Исус беше накаран да се почувства напълно сам, когато враговете Му изляха упреци върху Него, подлагайки Го на безсърдечно преследване, както физически, така и с думите си на презрение и омраза. Пред първосвещеника Той понесе много, докато Го биеха с пръчки, плюеха в лицето Му и Му се подиграваха презрително. В допълнение към това, пред Пилат, който беше езичник, те Го увенчаха с трънения венец.
Къде бяха тогава Неговите ученици? Къде бяха Неговите приятели? Всички Го бяха изоставили и избягали. Когато търсеше съчувствие, нито един не се намери да Му окаже съчувствие или милост. Нямаше утешители, които да направят болката и скръбта от страданията Му по-поносими. Някой някога бил ли е толкова съкрушен като верния, милостив, свят Господ на славата?
Този упрек от хората Му причини дълбока агония. Тогава виждаме и мъката от Неговото страдание под Божия съд, когато слънцето се затъмни за три часа, карайки Го да извика: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил?“ (Марк 15:34). Със сигурност сърцата ни са развълнувани до дълбините си в чудно поклонение, докато размишляваме за такава чиста любов, която доброволно би понесла всичко това заради нас, за да може вината на греховете ни да бъде напълно изкупена. Така ние, които Му се доверяваме като Спасител, сме свободни от това някога да страдаме от ужасните последици на нашата вина.
Господ беше оставен напълно сам, без човешка помощ, и в същото време беше изоставен от Бога, за да не бъдем никога сами да страдаме от присъдата, която заслужавахме. Нека сърцата ни откликнат с благодарно поклонение на Този, чиято любов и благодат са били толкова чудно показани на недостойни грешници! „Ще хваля Божието име с песен и ще Го възвеличавам с благодарност“ (Пс. 69:30).
