Този, Който има „ключовете на ада и на смъртта“, открито показва Своята власт над двете. Смъртта е отменена; адът се отказва от притежание. Изкуплението е завършено, що се отнася до небесния народ, като влиза в сила сега върху тялото, както преди това върху душата.
Начинът, по който това се случва, е забележителен. „Самият Господ ще слезе.“ Защо така? Не можеше ли да го повери на други? Не можеше ли да изрече думата от трона горе и никога да не го напусне? Разбира се, но как трябва да развълнува нашите бедни, бавни сърца да видим, че когато времето на Неговото търпение свърши, как Неговото сърце излиза в действието тук. Той трябва Сам да излезе от небесната врата, докато ние се втурваме да посрещнем приближаването на скъп и близък и дълго отсъстващ приятел, забравяйки всяка бавна формалност. Неговият глас трябва да ги посрещне преди всичко; Неговият трябва да бъде викът, който прекъсва съня на гроба и извежда неговите обитатели.
Всичко се извършва за миг; забавянето е приключило. И това е подходящото въведение към края, който единствено удовлетворява Този, чието време е дошло да види плода от труда на душата Си (Исая 53:11). „И така винаги ще бъдем с Господа.“
