Империите, царствата и дори нациите имат присъща идея, че са постоянни. Тяхната военна и икономическа мощ ги заблуждава да мислят, че са стабилни и неизменни. Историята обаче е показала, че това не е вярно. Историците ни казват, че средната възраст на една империя е 250 години. Тази реалност е поразително отразена в поемата на Ръдиард Киплинг „Отстъпление“. Тя е написана в разгара на мощта на Британската империя, когато кралица Виктория е празнувала своята 60-та година на трона. Поемата е била предупреждение, че предишни империи са идвали и си отивали и времето на Великобритания под слънцето също ще изчезне. Поемата не е била добре приета и Киплинг е получил много критики за нея. Но въпреки това е била пророческа:
Далеч призовани, нашите флоти се топят;
На дюна и нос огънят гасне:
Ето, цялата ни помпозност от вчера
Е едно с Ниневия и Тир!
Съдия на народите, пощади ни още,
Да не забравим – да не забравим!
В пророческите книги на Библията царствата и народите често са изобразявани като планини (Ав. 3:6; Откр. 17:9–10). Планините изглеждат постоянни от човешка гледна точка, но те не са, нито пък империите. Империите на Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Гърция и Великобритания са се разпаднали. Хилядолетното царство на Господ Исус Христос е описано от Даниил като голяма планина, която ще изпълни цялата земя (Дан. 2:35, 44–45; Исая 2:2). Това царство ще трае 1000 години и няма да бъде заменено от друго. След това ще бъде предадено на Бога и ще бъде включено във вечното състояние. Колко е добре, че можем да възложим надеждата си на Христовото царство, а не на преходните империи на този „настоящ зъл век“.
