„Аз, Исус, изпратих Моя ангел да ви засвидетелства тези неща за църквите. Аз съм коренът и потомъкът на Давид, и СВЕТЛАТА И УТРЕННА ЗВЕЗДА. И Духът и невестата казват: ЕЛА… Този, Който свидетелства за тези неща, казва: Наистина, Аз идвам скоро. Амин. Дори така, ела, Господи Исусе“ (Откровение 22:16–20). Мисълта за идването на Господа трябва да ни издигне над присъствието на хората, независимо дали са велики или малки. Това ще стане, ако е жива надежда в душите ни, и ние ще се трудим само за да бъдем угодни на НЕГО (2 Коринтяни 5:9).
Неговото идване ще бъде краят не само на пътя на страданието, но и на привилегията, и служението, и свидетелството. Вече сме благословени с всички духовни благословения в Него (Ефесяни 1), и това не може да бъде подобрено. Тези неща се вкусват сега от Светия Дух в глинен съд (2 Коринтяни 4:7); тогава ще ги познаем в неизказана пълнота в прославено тяло (1 Коринтяни 13:12; 2 Коринтяни 5:1; Филипяни 3:21).
ХРИСТИЯНСТВОТО Е УНИКАЛНО
Ние Го чакаме, за да бъдем с Него в Неговата слава, но ние сме с Него сега в Неговото страдание. Последователите на Давид споделяха неговото страдание и отхвърляне, а след това и неговото славно царуване, защото Давид не можеше да страда и да царува едновременно. Нашият Господ е отхвърлен тук, и ТУК ние страдаме с Него. Той е приет от Отца, и ние сме приети ТАМ в Него, Възлюбения.
Той е „Синът“, ние сме синове (Галатяни 4:6); едно с Него в живот и природа (Йоан 14:20; Евреи 2:11); Неговото тяло и Неговата невеста (Ефесяни 1:22–23; 5:25–27). Ние Го чакаме; но дори сега Той обитава в сърцата ни, причината и обектът на брачна привързаност, която се излива към Него в силата на Духа. Той ще дойде отново, и то скоро, в отговор на тези привързаности (Откровение 22:17). Така беше и при първото Му идване (Лука 1:2).
Създателят и въплътеният Наследник на всичко е бил отсечен и изгонен от Своето наследство, но при Своето идване Той ще оправи църквата, а след това и света. Той ще обедини небето и земята под Своето славно владичество, и чрез небесния град, светия Йерусалим, Той ще наводни творението със славата на Бога (Откровение 21:22–27).
