В Исая 53 четем за великата жертва на нашия Господ Исус: „Но Господ благоволи да Го съкруши, като Го предаде на печал… Когато направиш душата Му принос за грях… Той изля душата Си на смърт и беше причислен към престъпниците, защото понесе греха на мнозина и ходатайства за престъпниците.“ Тогава тези думи от нашия стих по-горе са подходящ отговор на такава жертва, тъй като душите на вярващите са обхванати от пламенно желание да възвеличаят името на този благословен Изкупител и да поддържат истински спомен в Негова чест.
Душата е центърът на нашите емоции, привързаности и желания. Най-съкровената душа на Господ Исус беше засегната до дълбини отвъд нашето разбиране, когато Той страда за нас на Голгота, и по този начин нашите души са поне до известна степен докоснати, докато размишляваме върху тази велика жертва. Сърцата ни викат за подходящ спомен.
Навсякъде е мракът на нощта – няма просветлено разбиране за чудото на стойността на това велико дело на изкупление, няма признание за великата слава на нашия обожаван Господ. Колко скъпоценна е следователно разпоредбата, която Господ Исус е направил за нас при разчупването на хляба. Това не е материален образ от камък или злато, а духовен спомен, който трябва да се спазва често в сърдечно възпоменание за Него. Колко съвършено отговаря на желанието на душата ни към Неговото скъпоценно име! Затова нека отговорим в тихо, медитативно възпоменание за Него Самия, с благодарствено, обожаващо поклонение и преливаща хвала към Отца и Сина: „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, вие възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде“ (1 Кор. 11:26).
