Установяването на Господната вечеря е като красиво бижу на черен фон, скъпоценно за сърцата на тези, които обичат Господа във време, когато Той е бил отхвърлен от Израел и света.
Хлябът, който Господ Исус чупи, символизира Неговото тяло, дадено за нас, и поразително илюстрира Неговото страдание и смърт. Едно житно зърно пада в земята и умира. След като израсте, то се отрязва, след това се овършава, смила се на брашно и се излага на топлината на огъня, за да осигури храна за хората. За дълбините и мъките на Неговите страдания ние не можем да разберем почти нищо, но споменът за това и за Неговата смърт е от най-дълбоко значение при чупенето на хляба. Нежно Той моли да спазваме това в Негов спомен.
Чашата говори за пролятата Му кръв, знак за извършена жертва, защото виното е символ на радост, която е скъпоценният резултат от делото на Христос в изкуплението. Това е „чашата на благословението, която благославяме“ (1 Кор. 10:16), въпреки че е и резултат от страдание и смърт, защото гроздето се смачква, за да се произведе вино. Наистина, неизказана радост е резултат от неизразимите страдания на нашия благословен Господ. Затова „с радост и скръб, смесени“ си спомняме за Него.
Господ не дава точен ред и не предписва правила относно това скъпоценно спазване. Когато сърцата са благоговейно подчинени на Него и изпълнени с обожание към Неговото благословено име, може да има пълна увереност, че Божият Дух ще ги води по Своя мъдър и подреден начин, за да отдадат върховна чест на благословения Божи Син.
