Сред многото характеристики на Моисей, една от изключителните е, че той е бил човек на молитвата. Когато Израел, излизайки от Египет, пътувал през пустинята, народът на Амалик излязъл да се бие срещу тях. От високо място, откъдето можел да вижда битката, Моисей вдигнал ръце в молба към Бога за победа за израелските армии (Изх. 17).
Друг път, когато Моисей беше критикуван от сестра си Мариам, и Господ я порази с проказа, Моисей се моли на Господа за нея (Числа 12). Когато израелският народ се поклони пред златния телец, който Аарон беше направил – Бог беше толкова недоволен от тях, че каза на Моисей, че ще изличи името им под небето – Моисей падна пред Господа, молейки се от тяхно име, както в началото, четиридесет дни и четиридесет нощи, без да яде храна или да пие вода. Той също така молеше Господа за Аарон, за да не го унищожи Бог за това, че е направил златния образ.
След известно време, когато на израелския народ беше казано да влязат и да завладеят земята, а те отказаха да го направят, Бог отново заяви на Моисей, че ще ги унищожи и ще направи от Моисей народ, по-голям от Израел. Моисей отново се просна пред Господа за четиридесет дни и четиридесет нощи, молейки Бог да действа за Своя собствена чест и слава (Втор. 9:25). Моисей се трудеше усърдно в молитва, с голяма саможертва, и това не беше за него самия, а от името на други – дори тези, които му бяха навредили – за тяхно добро и запазване. Неговият мотив беше Бог да получи чест и слава. Какъв пример и модел за нас! Нека се молим.
