Наследникът на обещанието е пожертван и възкресен символично; призивът на определената Невеста
Но с представянето на наследника, той неизбежно става основен предмет; и глава 22 започва с това: „След тези неща се случи“, защото наистина сега се отваря нова сцена. Наследникът на обещанието е пожертван и възкресен символично, и обещанието е потвърдено на потомството. Древният пазител или форма на завета (дори този на обещанието), майка на наследника (Сара), сега изчезва. Авраам изпраща Елиезер, управителя на дома си, да търси жена за възкръсналия наследник, за единствения си син Исаак, от страната, където Исаак не трябваше да се връща — в света такъв, какъвто е: красива фигура на мисията на Светия Дух, Който, изпълнявайки Своята служба (след смъртта и възкресението на Господа) с Божиите избраници, които трябва да образуват жената на Агнеца в Божиите съвети, я води (вече украсена с Неговите дарове, но чакаща момента, когато ще види Този, Който е наследник на всичко, което принадлежи на Неговия Отец) през пустинята до нейния небесен младоженец. Призивът и готовността на определената невеста са красиво изобразени, и тя отива с него, който предвещава Духа, при младоженеца, който е наследник на всичко. Но забележете колко фалшиво и нещастно е положението на сгодената жена, ако Исаак беше изгубил властта си над сърцето ѝ — нейният дом по природа е изоставен, и тя е в пустинята с някой, който не е нищо за нея, ако не е нейният водач към Исаак. Ходенето на Духа, освен това, в човека, е изобразено по най-поучителен начин в детайлите на тази история, в поведението на Елиезер: неговото просто подчинение на това, което за него беше Божието слово, дори когато всичко изглеждаше добре (стихове 21-23); сърдечното позоваване в благодарност към Бога е първото чувство (стих 26); целта на сърцето в служба (стих 33) и други подобни.
