ВЪПРОС:
Какво е значението на доброволното отдаване на Господа?
ОТГОВОР:
Господ Исус е Бог – Бог Син – равен с Бог Отец и Бог Светия Дух. Той е Този, чрез Когото всичко е създадено и чрез Когото всичко съществува. Той е всемогъщ и, като Бог, върховен. Когато беше тук на земята, ветровете и вълните, морските риби, болестите от всякакъв вид, дори демоните и смъртта Му бяха подчинени.
Неговото доброволно отдаване на Себе Си е свързано с Неговата любов. В Йоан 10 Той говори за Себе Си като Добрия Пастир и казва, че ще положи живота Си за Своите овце. Никой не можеше да Му отнеме живота, но Той щеше да го положи от Себе Си и щеше да го вземе отново. Той имаше власт да направи това и щеше да упражни тази власт. Докато беше тук на земята като Човек, всичко, което правеше, правеше в зависимост от волята на Отца. Това надхвърля нашето разбиране, докато извлича поклонение и обожание от сърцата ни.
Неговата мотивация беше любов – любов към Отца и любов към нас. Галатяни 2:20 е много лично. Всеки от нас може да приложи този стих към себе си с най-дълбока признателност: Божият Син, Който ме възлюби и се предаде за мен (Галатяни 2:20). Ефесяни 5:2 отива една стъпка по-далеч, казвайки, че Христос също ни възлюби и се предаде за нас (Ефесяни 5:2) колективно. Стих 25 от същата глава е много конкретен, казвайки, че Христос също възлюби Църквата и се предаде за нея (Ефесяни 5:25). Неговото отдаване на Себе Си беше акт на любов, надхвърлящ всеки друг такъв акт, който някога е съществувал. Неговата мотивация беше свята и чиста, и Той донесе слава на Бога, угождавайки Му напълно.
Разглеждайки Неговото доброволно отдаване на Себе Си от друг аспект, Еклесиаст 8:8 ни казва, че ние, човешките същества, нямаме присъщата, или вродена, сила да отхвърлим духа си. В Йоан 19:28-30 виждаме Исус, знаейки, че това, което Писанието предсказа за Неговото разпятие, се е изпълнило, изразявайки Своята жажда. След като Му беше даден оцетът – киселото вино, което беше дажбата на римските войници – Той каза: „Свърши се.“ Той наведе глава и предаде (буквално, „отхвърли“) Своя дух. Човекът, макар и абсолютно неспособен да убие Този, Който е Божият Син, въпреки това е виновен за разпъването на Исус и е отговорен пред Бога за умъртвяването на Този, Който свободно даде живота Си за нас.
