Планините в служението на Господ според Матей
Планините в Писанието представляват обширна и интересна тема, както в Стария, така и в Новия Завет. В тази статия възнамеряваме да се съсредоточим върху Евангелието от Матей, което споменава няколко планини, свързани със земното служение на Христос. В Писанието планината обикновено означава сила и власт, както е в пророчеството на Исая:
В последните дни планината на дома Господен ще бъде утвърдена като най-висока от планините и ще бъде издигната над хълмовете; и всички народи ще се стичат към нея (Исая 2:2 ESV).
Така една много висока планина е свързана с хилядолетния храм (Езекиил 40:2) и царуване (Откровение 21:10).
Царска власт и сила характеризират Царя по Божието сърце. Въпреки че собственият народ на Господ Го отхвърли, Матей Го представя като великия Цар, който ще води Израел за Божия слава, и като великия Учител, който наставлява Божия народ в Неговите пътища. Думата „планина“ (гръцки: óros) се среща 16 пъти в Матей.1 Числото 16 (2x8) говори за Божието свидетелство, както се вижда в числото 2, за Неговия нов ред, който е представен от числото 8.
Нека накратко разгледаме различните планини, които Матей описва във връзка с Господ Исус.
1. Планината на изкушението.
Тази планина се намира в Матей 4:8. Точно преди да започне публичното Си служение, Дяволът изкушава Господ Исус в продължение на 40 дни (Лука 4:1-2). Тези изкушения бяха изпитания, които Бог допусна, за да демонстрира съвършенствата на Христос с оглед на Неговото публично служение и идващото царство. Господ премина тези изпитания, винаги разчитайки на непогрешимото Божие Слово, което Той цитираше и на което се доверяваше. В този контекст Христос беше отведен на една много висока планина, откъдето Сатана Му показа всички царства на света с тяхната слава, предлагайки ги на Исус при условие, че Той, Исус, ще му се поклони (Матей 4:8-10). Разбира се, Исус отказа да го направи. Трите записани изкушения бяха свързани с Неговото тяло, душа и дух. Те обобщават 40-те дни и нощи на ужасни изпитания, през които Господ премина, но без никакъв провал. Хвала Му!
2. Планината на наставлението.
Тук Господ Исус провъзгласи така наречената „Проповед на планината“ (Матей 5–7). Той поучаваше Своите ученици и ги подготвяше за техните задачи като Негови представители, и продължи да ги поучава, както се вижда в Матей 10–11, 18–19 и 24–25. В девет кратки притчи за благословение, често наричани „Блаженствата“ (5:3-11), Господ подчерта качествата, от които всички Негови ученици се нуждаят в среда, която Му се противопоставя. Той предизвика Своите ученици, тогава и сега, да бъдат като солта на земята и светлината на света (ст. 13-16).
Следващите седем параграфа (ст. 17-48) са наставления относно популярни тълкувания и традиции, но в конфликт с това, което е необходимо, за да представляваме истински нашия Отец на небесата. С много практически наставления (Матей 6–7) Господ насърчи всички истински ученици да слушат и да бъдат изпълнители на Божието Слово – да строят върху твърдата скала на послушанието, вместо да почиват върху пясъка на човешкото мнение.
3. Планината на снабдяването.
След това Матей описва 14 чудеса (виж таблицата). Исус ги извърши, за да покаже, че Той е обещаният от Бога Месия, тъй като изпълни много пророчества, които никой друг не можеше, като Исая 35:5-6. Въпреки това, еврейските водачи Го отхвърлиха и дори приписаха последното Му велико чудо на Веелзевул (Сатана), за да повлияят на хората срещу Господ Исус (Матей 12:22-32). Въпреки това отхвърляне, в осем притчи Господ настави Своите ученици как да бъдат Негови истински последователи (Матей 13). На планината на снабдяването (14:14-21), Царят по Божието сърце не само поучаваше, но и се грижеше за всички, които Го следваха, чрез чудотворно нахранване на 5000 мъже, освен жени и деца. Това събитие е споменато във всичките четири Евангелия.
4. Планината на молитвата.
След нахранването на 5000-те Господ Исус беше сам на планината на молитвата (Матей 14:23; виж Йоан 6:15). Това илюстрира Неговата настояща позиция на власт от дясната страна на Бога (Евреи 1:3), тъй като Той постоянно ходатайства за всички вярващи (4:14-16, 7:25). Неговата лична грижа за тях през епохата на благодатта, в която живеем, е служение, което Той ще продължи след грабването за хората, които ще бъдат спасени по време на скръбта. Въпреки това, Неговата грижа никога не отменя нуждата от лична вяра и посвещение, както е илюстрирано в историята за Петър, който ходи по водата (Матей 14:24-33).
5. Планината на състраданието.
След като остави религиозните водачи сами, Царят показа Своята сила на планината на състраданието (15:29). Той прояви Своето съчувствие към многото нуждаещи се сред онези, които Го следваха и Го заобикаляха. Въпреки че беше отхвърлен от собствения Си народ, който не вярваше (Исая 53:1), ханаанската жена Му се довери и дъщеря ѝ беше изцелена (Матей 15:21-28). Исус продължи Своето служение, като вървеше край Галилейското езеро. След това се качи на планината и седна, показвайки Своята позиция на власт. Големи тълпи идваха при Него, носейки и поставяйки в нозете Му много куци, слепи, сакати и неми хора. Той ги изцели всички. Тълпите се чудеха и прославяха Бога на Израел (ст. 31).
След това, в Своето голямо състрадание, Исус се погрижи за хората, знаейки, че са били три дни без храна. Учениците Му донесоха седем хляба и няколко малки риби, което беше всичко, което можеха да осигурят. Тогава Господ заповяда на тълпите да седнат, за да Той да ги нахрани. След като благодари на Бога, Той нахрани и насити нуждаещите се множества, като чудотворно умножи хлябовете и рибите, илюстрация на идващите хилядолетни благословения (прочетете Псалм 132:13-18). Седемте кошници, в които бяха събрани останалите парчета, илюстрират пълнотата на Неговите провизии и грижи. Те също така показват ресурсите, които Господ е предоставил за периода на благодат, в който живеем, подобно на седемте години на голямо изобилие от храна по време на царуването на Йосиф над Египет (Битие 41). Какъв велик Бог имаме! Духовно казано, от възнесението на нашия Господ Исус и идването на Светия Дух, ние живеем в дните на благодат и голямо изобилие, тъй като Бог ни е благословил с всички духовни благословения в небесните места в Христос (Ефесяни 1:3)!
6. Планината на преображението.
Това е забележителен акцент в Евангелието от Матей.
След шест дни Исус взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан, брат му, и ги заведе на висока планина насаме. И Той се преобрази пред тях, и лицето Му засия като слънцето, и дрехите Му станаха бели като светлина... Когато вдигнаха очи, не видяха никого освен Исус (Матей 17:1-2,8).
В средата на този разказ четем:
Ето, светъл облак ги осени; и изведнъж глас излезе от облака, казвайки: „Това е Моят възлюбен Син, в Когото Аз съм благоволил. Него слушайте!“ (ст. 5 NKJV).
Това впечатляващо събитие е за славата, която Господ Исус ще покаже в идния свят, предварителен поглед към Неговата идваща слава, която беше показана на учениците преди да влезе в страданията Си като върховна Божия жертва. Този предвкус на бъдещата публична слава укрепи вярата им, тъй като те вече бяха видели славата, която щеше да последва агониите и смъртта на Господ.
Паралелният разказ на Лука (9:28) споменава, че е било около осем дни „след тези думи“, когато се е случило преображението. Числото осем подчертава нов ред на нещата, докато „след шест дни“, както е записано от Матей, показва, че броят на човека е отминал.
„Високата планина“, където учениците бяха „сами“ (Матей 17:1) в присъствието на Господ, ни напомня за много високата планина на изкушението, където Господ беше сам с Изкусителя (4:8). Там и на други места, Човекът Христос Исус никога не се провали. Сега, на друга висока планина, те Го видяха в крайната слава, където Неговата вярност към Бога Го беше довела. По-късно Петър свидетелства за това, което се беше случило на тази планина на преображението,
Ние самите чухме този глас, донесен от небето, защото бяхме с Него на святата планина (2 Петър 1:18 ESV).
Думата „преобрази се“ (Матей 17:2) означава радикална промяна във физическия вид, „метаморфоза“, вътрешна промяна, морално (Римляни 12:2), както и външна, физически (2 Коринтяни 3:18).
Възкресенското тяло на Христос представлява и демонстрира нов ред на нещата, подчинен на различни закони, както виждаме с нашия възкръснал Господ. Той можеше да влезе през затворена врата, за да посети учениците, да яде с тях и след това внезапно да изчезне (Йоан 20:19-20; Лука 24:30-31,36-51). Този нов възкресенски ред е изцяло извън нашето разбиране, защото изисква пълна промяна в състоянието (1 Коринтяни 15:50). Това е като разликата между семе и пълния плод, която не можем да разберем, като просто погледнем едно малко семе. И все пак, чудесно, нищо не може да ни отдели от Него (Римляни 8:34-39). Хвала на Бога! Що се отнася до Неговото тяло в настоящата небесна слава, ние сме научени, че нашите тела ще бъдат преобразени съответно, външно и вътрешно (Филипяни 3:20-21). Удивително! Междувременно можем да бъдем „с Него“ и да се наслаждаваме на Неговото общение по пътя, в долината, на планината, в градината, до кръста, до гроба, в горната стая или където и да Го намерим. Ние трябва да се учим от Него, да бъдем в Неговото присъствие и като Негови свидетели.
7. Планината на пророчествата.
Маслиновата планина се споменава три пъти в Матей. Тя е планината на пророчествата (Матей 21:1-10, 24:3), където Господ Исус често е бил със Своите ученици. Той им е говорил за Своята идваща слава, която ще последва Неговите страдания. От Маслиновата планина Исус изпрати двама от Своите ученици да помолят собственика на магаре и неговото магаренце да ги предоставят на Господ, което собственикът направи. След като ги отвързаха, учениците донесоха и двете животни при Него. Той седна на тях (21:7) и влезе в Йерусалим, бидейки силно почетен, докато изпълняваше едно от многото пророчества за Него:
Кажете на дъщерята на Сион: „Ето, твоят Цар идва при теб, смирен и седнал на магаре, на магаренце, рожба на магаре“ (ст. 5 NKJV).
Интересните подробности, както са намерени в стихове 1-17, са написани за наше насърчение и ги оставям на вашето собствено изучаване.
Няколко дни след славното Си влизане намираме Исус на същата планина.
Когато седеше на Маслиновата планина, учениците дойдоха при Него насаме, казвайки: „Кажи ни, кога ще станат тези неща? И какъв ще бъде знакът на Твоето идване и на края на века?“ (24:3).
В това, което често се нарича Маслиновата беседа, Господ даде много подробности за пророчески събития, свързани с Него, Неговия народ, Йерусалим и идния свят. Първо обаче Исус, заедно с присъстващите ученици, беше в молитва и агония в Гетсиманската градина на тази планина; там Той щеше да бъде арестуван (26:30-57).
Много пророчества вече са се изпълнили – дословно – което показва, че пророчествата, които все още не са се осъществили, със сигурност ще бъдат изпълнени. Много е важно да се разбере, че настоящият период на благодат, през който Господ отсъства от тази сцена – но е увенчан със слава и чест (Евреи 2:9) – не е част от тези пророчества. Други части от Новия Завет правят това изключително ясно, като 1 Солунци 4:14-5:10 и Откровение 1:19.
Още един момент: Маслиновата планина е мястото, където Господ представи на учениците Си Своите идващи страдания (Матей 26:30-32). Петър все още не разбираше (ст. 33), тъй като Исус показа интимната връзка между Своите страдания и славите, които щяха да последват (виж 2 Петър 1:16-21). В деня, когато Господ отиде на небето, 40 дни след възкресението Си, ангелите потвърдиха на учениците, че Той ще се върне на същата планина по същия начин, по който се беше възнесъл (Деяния 1:10-11).
8. Планината на срещата.
През дните след възкресението Си Господ Исус въведе нов ред на нещата в очакване на Своето идващо хилядолетно царуване.
Тогава единадесетте ученици отидоха в Галилея, на планината, където Исус им беше наредил... И Исус дойде и им каза: „Дадена Ми е всяка власт на небето и на земята. Затова идете и направете ученици от всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и на Сина и на Светия Дух, като ги учите да спазват всичко, което съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас винаги, до края на века“ (Матей 28:16,18-20 ESV).
Осмата планина на Матей представя възкръсналия Господ с оглед на идния свят, тясно свързан с Неговите ученици, които бяха поставени в нова връзка с Отца, Сина и Светия Дух. Тази връзка можеше да бъде установена само поради завършеното дело на Господ и Неговото възкресение.
Евангелието от Лука е тясно свързано с Деянията и със служението на Павел за настоящата епоха на благодат, в която живеем – народ, изваден или отделен за Него. Матей 28 предвижда народите на тази земя, с цялото царство на Неговото публично управление, под идващото благословено царуване на Христос. Днес ние вече се наслаждаваме на Неговото присъствие в благодат, подчинявайки се на Него с вяра и любов. Но в идния свят Неговото присъствие ще означава принудително, публично подчинение (Филипяни 2:9-11).
9. Планината на възнесението.
Тази планина не се споменава в Матей, защото Господ остава със Своите ученици до завършването на века (Матей 28:18-20), което означава до края на хилядолетното царуване.2 Марк 16, Лука 24 и Деяния 1 се отнасят до тази планина и Неговото възнесение с цел въвеждане на нов ред на нещата, характерен за епохата на благодатта. Християнството има и двете перспективи предвид и не отхвърля едната, за да предпочете другата, или обратното. Въпреки това, ние се нуждаем от светлината на Посланията, за да научим и разберем пълното въздействие на новото, както е разкрито особено в служението на Павел (например Ефесяни 3). Всичко, което Павел сподели, е в пълна хармония с другите апостоли (1 Йоан 1:1-4, 4:6).
Заключителна забележка
Планините в Писанието представляват важни морални принципи и ни помагат да видим Божието величие и славата на нашия Господ Исус. Нека бъдем с Него на планината, както беше Моисей, или в молитва, както бяха учениците, и нека се учим от Него!
БЕЛЕЖКИ
- Матей 4:8, 5:1,14, 8:1, 14:23, 15:29, 17:1,9,20, 18:12, 21:1,21, 24:3,16, 26:30, 28:16.
- От човешка гледна точка това е извън нашето разбиране, защото други Писания показват, че Господ Исус се е възнесъл (Марк 16:19). В Матей Той винаги е със Своя народ, защото Той е Бог, Емануил, „Бог с нас“ (1:23).
Четиринадесет чудеса, извършени от Исус
За да покаже, че Той е Божият Месия
Изцеление на прокажен
Матей 8:2-4
Изцеление на парализирания слуга на стотника
Матей 8:5-13
Изцеление на тъщата на Петър, поразена от треска
Матей 8:14-15
Изцеление на много болни и обладани от демони хора
Матей 8:16-17
Спасяване на учениците в голяма буря
Матей 8:23-27
Изцеление на двама обладани от демони гадаринци
Матей 8:28-34
Изцеление на парализиран човек
Матей 9:1-8
Изцеление на жена с кръвотечение
Матей 9:20-22
Възкресяване на дъщерята на Яир
Матей 9:18-26
Изцеление на двама слепи мъже
Матей 9:27-31
Изцеление на глух, обладан от демон човек
Матей 9:32-34
Изцеление на много болни
Матей 9:35-38
Изцеление на човек с изсъхнала ръка
Матей 12:10-13
Изцеление на обладан от демон човек, сляп и глух
Матей 12:22-23
- Изцелението на обладания от демон човек, сляп и глух, е нещо, което никой никога не е правил, тъй като тези, които екзорсираха, можеха да го правят само чрез общуване с демона вътре в такъв човек, но никога с глух/ням индивид.
