Интересно твърдение се намира в Книгата на Йов относно Ноевия потоп. Описано е преобладаващото отношение на допотопните хора – хора, които загинаха във великия потоп. Книгата Битие описва как насилието и покварата бяха изпълнили земята по онова време (Битие 6:11–13). Въпреки това, днешният ни текст дава друг поглед и се фокусира върху непочтителното отношение на допотопните хора, а не върху тяхното външно поведение преди потопа.
Колко поразителен е техният нагъл и богохулен начин да говорят на Бога и за Бога! Те не отричаха Неговото съществуване, но дръзко казаха: „Отдалечи се от нас!“ Те категорично не Го искаха в живота си. Но не е ли това отношението, което е преобладавало през вековете, дори до наши дни? Хората изповядват „духовност“, но казват: „Няма да допуснем този човек да царува над нас“ (Лука 19:14). Още по-шокиращо е, че те изкушаваха Бога да донесе съд: „Какво може Всемогъщият да им направи?“ Човекът разглежда Божието дълготърпение като доказателство, че Той всъщност няма да съди, както е казал, че ще направи. Разбира се, от това е очевидно, че те са слушали гласа на змията: „Наистина ли Бог е казал?“ и „Няма да умрете със сигурност“ (Битие 3:1, 4).
Божият отговор на тяхното непочтителност беше: „И все пак Той изпълни къщите им с добри неща.“ Бог е добър и върши добро (Пс. 119:68). Но времето на Неговото търпение и дълготърпение (2 Пет. 3:9) все пак дойде до край и потопът дойде, както беше предупредено. Докато се оглеждаме днес, виждаме същите тези нагласи у хората. Господ Исус каза, че ще бъде като дните на Ной преди Неговото второ пришествие (Мат. 24:37).
