Тук апостолът противопоставя младите мъже, като преодоляващи света, и показва къде е тяхната истинска сила: божествена сила. „Божието слово пребъдва във вас“, не просто се позовавате на него, но то пребъдва във вас. Ако погледнете към Христос в изкушението, Неговите отговори на Сатана, нямаше плътска похот, не можеше да има; но Той беше гладен. Сатана казва: „Направи тези камъни хляб“, за да Го изкуши; „Хвърли се долу“; след това Му показва цялата слава на света и казва: „Цялата слава на този свят ми е дадена; светът ми е даден; поклони ми се и всичко ще бъде Твое; признай ме за княз на този свят и ще имаш всичко.“ Неговият отговор във всеки случай беше Божието Слово.
Всички мисли и живот на Христос бяха израз на Божието Слово, пребъдващо в Него. Той беше Словото, живото Слово. Така че това, което характеризира младите мъже, е, че Словото пребъдва в тях. Не е просто да си спомняш нещо, което да кажеш, или да намираш нещо в Словото, когато ти потрябва; но Божието Слово трябва да бъде изворът на действията на човека, и това е, което той има предвид под Божието Слово „пребъдващо във вас“. „Млад човек“ не прибягва до него само когато му потрябва, а живее в него. С Божиите думи, живеещи в ума му, той знае, че всичко, което е в света, не е от Отца.
Духът Божий има свой собствен свят, а писаното Слово става ръководство за всичко. Ето как трябва да съдим за всичко според Божието Слово. Мога да го правя според състоянието на душата си. Ако Божието Слово пребъдва в мен, светът и всичко останало ще бъдат съдени от него.
