„Народът е силен, който живее в земята, и градовете са укрепени, много големи… и там видяхме исполини… и ние бяхме в собствените си очи като скакалци, и така бяхме и в техните очи“ (Числа 13:28,33). Шпионите бяха принудени да признаят, че земята тече с мляко и мед, но имаше колебание. Защо? Защото не се доверяваха на Бога. Те виждаха само стените и исполините. Не виждаха Йехова, защото гледаха с окото на сетивата, а не с окото на вярата. Бог беше изключен — Той никога не намира място в изчисленията на неверието! То вижда само стени и исполини, но вярата се доверява на Бога. Шпионите заявиха какво бяха в собствените си очи и в очите на исполините — но нито дума за това какво бяха в Божиите очи. Неверието попречи на Израел да влезе в обетованата земя и ги върна да скитат четиридесет години в пустинята.
Сега, припомнете си, че тези неща „са написани за наше поучение“ (1 Коринтяни 10:11). Специалната цел на това размишление е да насърчи всички ни към пълно и безусловно доверие в Христос и към пълен живот на вяра. След като сме положили здрава основа в кръвта на Христос, нашето привилегия е не само да побеждаваме вътрешния грях, но и да влизаме в живите и възвишени преживявания, които произтичат от постоянното общение с Христос. Едно е да знаем, че греховете ни са отменени от кръвта на Христос; съвсем друго е да знаем, че Той е унищожил силата на вътрешния грях; и още по-високо е да живеем в неразривно общение с Него.
Врагът ще се стреми да ни държи заети със себе си и с трудностите по пътя. Решението е просто. Това е доверие! доверие! доверие!
Доверявай се и се покорявай, защото няма друг начин Да бъдеш щастлив в Исус, освен да се доверяваш и да се покоряваш.
Ч.Х.М. / Дж.Х.С.
