Израел е Израел!
„И така целият Израел ще бъде спасен.“ Римляни 11:26 **NASB
Въпреки че заглавието на тази статия може да изглежда странно, като точка на библейско тълкуване или херменевтика то е толкова важно, че около него са се формирали деноминационни граници! Тъй като всеки сериозен студент по Библията трябва да работи върху въпросите, повдигнати от този принцип, е много важно да се схване концепцията, че „Израел е Израел.“
Някои важни въпроси Ще бъдат ли изпълнени буквално в бъдеще неизпълнените пророчества и обещания, дадени на еврейския народ в Стария Завет, или те се изпълняват духовно днес в Църквата? Трябва ли Израел да се разглежда като Църквата в Стария Завет, а Новозаветната Църква да се разглежда като „нов Израел“? Учи ли Библията, че има само един „Божи народ“ през цялата история, наричан „Израел“ в Стария Завет и „Църквата“ в Новия? Или Библията последователно прави разлика между тях?
Начинът, по който отговаряме на тези въпроси, прави голяма разлика в нашето тълкуване на пророчествата и обещанията, дадени на старозаветния Израел. За да разберем темата, нека разгледаме три пасажа от Писанието, които илюстрират тези важни различия в тълкуването.
Три полезни примера Първо, беше ли обещана буквална земя на потомците на Авраам в Авраамовия завет, или Бог говореше фигуративно за „духовна“ земя, която християните щяха да наследят? (Битие 12:6; 13:14-17; 15:18). Авраам и другите патриарси приеха това безусловно обещание буквално. Години по-късно, когато евреите бяха пленници във Вавилон, пророк Езекиил вярваше, че въпреки непокорството на Израел, буквалното изпълнение на тази „сделка със земя“ не е засегнато (Езекиил 28:25-26). Логично е да тълкуваме тези обещания, както е направил вдъхновеният пророк.
Вторият ни пример е предсказание, направено в Исая 11 за второ завръщане на Израел в родината си от цял свят, включително „островите на морето“ (Исая 11:11). Исая 43:5 казва, че мнозина ще дойдат „от запад“ по време на това завръщане. Това завръщане никога не се е случило, така че как да тълкуваме това пророчество? Ще се случи ли буквално това завръщане в Обетованата земя в бъдеще? Или трябва да решим, че това пророчество не се отнася до буквалния Израел, а е духовно изпълнено, тъй като новообърнати от цял свят се присъединяват към Църквата, разглеждана като „нов Израел“? И как гледаме на мирното състояние на животните в Исая 11:6-9? Това описание, подобно на Едем, пророчество ли е за буквално бъдещо мир на земята, или е фигуративен начин за описване на „вълкоподобни“ и „агънцеподобни“ хора, които живеят мирно в Църквата? За да бъдем херменевтично последователни, не можем да тълкуваме този пасаж по два начина. Или е фигуративен и се изпълнява духовно днес в Църквата като „нов Израел“, или е буквален и ще бъде изпълнен буквално в бъдеще – защото Израел все още е Израел.
Третият ни пример е в Езекиил 47. В това пророческо видение Езекиил предсказва големи физически благословения за Израел в бъдеще. Стихове 1-10 дават подробно описание на вода, течаща от района на Храма в Йерусалим до Мъртво море. В резултат на това Мъртво море (което днес не поддържа никакъв воден живот) става прясно и е населено с много риби. Как да тълкуваме това благословение за Израел? Трябва ли да се разглежда като алегория – големи духовни благословения за Църквата, „новия Израел“, с евангелския поток от жива вода, който излиза в този мъртъв свят? В стих 10, християнски рибари на хора ловят ли новообърнати от този свят, който е мъртъв в грях? Това пророческо видение ли е за Църквата, която е Храмът на Светия Дух и Източникът на реката на живота? Или Израел все още е Израел, а пророческото видение на Езекиил е ясно обещание за големи физически благословения, които буквално ще дойдат за Израел в бъдеще?
Кога започна Църквата? Тези три примера трябва да са достатъчни, за да покажат, че големи различия в тълкуването произтичат, ако не правим разлика между Израел и Църквата. Трябва ли многото неизпълнени пророчества и обещания, дадени на Израел, да бъдат одухотворени и прехвърлени на Църквата, или ще бъдат изпълнени буквално с Израел в бъдеще? Очевидно, ключово съображение при разрешаването на този въпрос е определянето кога е започнала Църквата.
Някои християни вярват, че няма разлика между Божия народ в Стария и Новия Завет и че Църквата е започнала в Стария. Ако това е вярно, може да се направи аргумент за прехвърляне на пророчествата и обещанията, дадени на старозаветния Израел, на новозаветната Църква. Например, ако Църквата е започнала с отговора на вярата на Авраам към Бога, ще има легитимна библейска основа за преместване на Авраамовия завет от старозаветния Божи народ (Израел) към новозаветния Божи народ (Църквата) и бихме могли правилно да размием разликата между тях. Израел може да се разглежда като „Старозаветна Църква“, а Църквата като „нов Израел“. Но започна ли Църквата в Стария Завет?
Въпреки това, Писанието учи, че Църквата не е започнала в старозаветни времена, а е започнала с идването на Светия Дух на Петдесетница (Деяния 2). Първото споменаване на Църквата в Библията се намира в Матей 16:18, където Исус казва: „Аз ще съградя Моята Църква и портите на ада няма да я надвият.“ Ако Църквата беше съществувала в Стария Завет, Господ щеше да каже: „Аз съграждам Моята Църква.“ Когато Господ направи това изявление, Църквата все още не съществуваше.
Друга причина да вярваме, че Църквата не е започнала в Стария Завет, е защото Новият Завет я нарича „тайна“ (Ефесяни 3:1-12). Днес използваме „тайна“, за да опишем странно събитие или шпионски роман. Но Новият Завет я използва, за да се отнася до библейска истина, която е била скрита в Стария Завет, но разкрита в Новия с идването на Христос. Ако „Църквата“ е просто промяна на имената за Божия народ през цялата човешка история, тя няма да бъде наречена тайна. Тайната на Църквата включва истините, че Църквата е тялото и невестата на Христос (Ефесяни 5:30-32). Тя не би могла да съществува преди идването на Христос. Църквата е уникална и трябва да се различава от Израел.
Не само че Църквата е наречена тайна в Новия Завет, но Павел, на когото тази тайна е била разкрита, подчертава новостта на Църквата. Еврейски и езически християни са събрани, за да образуват „един нов човек“ (Ефесяни 2:15). Думата „нов“ тук не е гръцката за „скорошен“, а за „различен“. Църквата е различна от всичко, което е било преди нея по форма, качество, характер и природа. Описанието на Павел за Църквата не предава идеята за скорошно добавяне на езичници към вече съществуващ „еврейски човек“. Той не описва „стар Израел“ само от евреи, който се трансформира в „нов Израел“ от евреи и езичници. Църквата е нещо ново и същностно различно от Израел.
Освен това, Ефесяни 2:20 сравнява това ново тяло от вярващи със сграда, която се изгражда върху „основата на апостолите и пророците, като Сам Христос Исус е крайъгълният камък.“ Основата на една сграда очевидно идва преди сградата. Можеше ли Църквата да е започнала в старозаветни времена, ако това Писание заявява, че тя се изгражда върху основата, като Сам Исус Христос е крайъгълният камък?
Илюстрация с маслиново дърво В Римляни 9-11 Павел доказва, че Църквата не е заменила или станала така наречения „нов Израел“. Тези глави ясно показват, че в Божия ум Израел все още е Израел, въпреки че са настъпили новозаветни времена и е формирана универсалната Църква. Фактът, че християнските евреи днес са част от Църквата, не означава, че Бог вече няма планове за Израел като нация. Илюстрацията с маслиновото дърво (Римляни 11) потвърждава това.
Докато Римляни 11 показва, че отделните еврейски християни днес са част от Църквата (самият Павел е пример), той също така учи, че еврейската нация ще се обърне към Господ в бъдеще. Това е „целият Израел“ от Римляни 11:26. Илюстрацията с маслиновото дърво е ключ към разбирането на объркващото и много обсъждано библейско изявление: „целият Израел ще бъде спасен.“ В илюстрацията маслиновото дърво представлява позицията на Божието специално благоволение. Тази привилегирована позиция първоначално е била заета от Израел, сега е заета от езичниците и отново ще бъде заета от Израел в бъдеще.
Използвайки тази илюстрация, Павел показва, че нацията Израел временно е била отстранена от предишното си място на Божието благоволение, докато Божията благодат отива към езичниците – дивите маслинови клонки. Израел отново ще получи статут на „най-облагодетелствана нация“, когато евреите се обърнат обратно към Господ в бъдеще. Тази велика истина също се нарича „тайна“ (Римляни 11:25), защото не е била напълно разкрита до новозаветни времена.
При разбирането на Римляни 11 е важно да се признае, че маслиновите клонки не представляват вярващи в Църквата. Маслиновото дърво не представлява Църквата, а по-скоро позицията на благоволение в Божиите отношения с човечеството. Ако то представляваше Църквата, а клонките представляваха Божия народ през старозаветни и новозаветни времена, щяхме да имаме голям теологичен проблем с „отрязването“ на истински вярващи. Маслиновото дърво представлява Божието място на привилегия, което първоначално е било заето от Израел, сега е заето от езичниците, но отново ще бъде заето от Израел.
Имайки предвид тази илюстрация, нека се обърнем към Захария 13 за ясно пророчество от Римляни 11:26. „Целият Израел“, който ще бъде спасен, ще се състои от една трета от еврейското население. Захария 13 ни казва, че в процеса на очистване от греха, две трети от народа на Израел ще бъдат поразени (Захария 13:8). Останалата една трета ще бъде спасена. „Те ще призоват Моето име и Аз ще им отговоря; Аз ще кажа: „Те са Моят народ“, и те ще кажат: „Господ е нашият Бог“ (Захария 13:9).
Основата за тези пророчески събития в момента се подготвя, но великото духовно пробуждане на Израел няма да започне, докато „пълнотата на езичниците не влезе“ (Римляни 11:25) и Църквата не бъде отведена у дома в небето (1 Коринтяни 15:51-58; 1 Солунци 4:13-18). Тогава ще настъпи времето за завръщането на естествените клонки на Божието място на привилегия. Обръщането на Израел ще доведе до завръщането на Месията и установяването на Неговото земно царство. Тогава пророчествата и обещанията, дадени на Израел, ще бъдат буквално изпълнени – защото Израел е Израел.
Два оставащи въпроса Но все още трябва да се разгледат два въпроса. Първият се отнася до това, че християните са наричани „синове“ или „потомци“ на Авраам (Галатяни 3:7,29). Те са наречени така, защото благословенията на заветите, сключени с Израел в Стария Завет, са били разширени до Църквата (2 Коринтяни 7:1; Евреи 8). Но безусловните обещания, дадени на народа на Израел, никога не са били отнемани от естественото потомство на Авраам.
Вторият въпрос се отнася до „типологията“ – виждането на картини на новозаветна истина в старозаветни хора, неща или събития. Типологията е легитимна спиритуализация – използвана, например, от Самия наш Господ (Йоан 3:14-15). В 1 Коринтяни 10:1-11 Павел показва, че преживяванията на Израел в пустинята са тип, защото са одухотворени към християнския живот. Забележете обаче, че типологията никога не прехвърля буквалните и исторически аспекти на одухотворените елементи. Израел никога не е одухотворен и заменен от Църквата. В типологията Израел все още е Израел.
Буквално изпълнение Когато четем Божието Слово по нормален начин, значението става съвсем ясно. Точно както много старозаветни пророчества и обещания са били изпълнени буквално на естествените потомци на Авраам, така и неизпълнените пророчества и обещания ще бъдат изпълнени буквално на Израел в бъдеще. Земята, обещана на естественото потомство на Авраам, е буквалната земя на Израел в Близкия изток, в която неговите потомци буквално ще живеят. В бъдещото царство на Месията, лъвът буквално ще лежи с агнето. Буквалната вода на буквалното Мъртво море ще стане прясна, ще бъде населена с буквални риби и ще бъде уловена от буквални рибари. И ще има буквално храм, построен в Йерусалим в буквалното царство на Господ.
Старозаветните пророчества и обещания не са предназначени да бъдат одухотворени от буквалния Израел и прехвърлени на Църквата като така наречения „нов Израел“. Всъщност, отричането на буквалното изпълнение на пророчествата и обещанията, дадени на историческата нация Израел, чрез прехвърлянето им на Църквата, може всъщност да очерни характера на Бога, като хвърли съмнение върху автентичността на Неговата комуникация с човечеството! Той спазва ли, или не спазва обещанията Си точно както ги е съобщил?
Заплетеното тълкуване обикновено означава лошо тълкуване! Последователната херменевтика ще прави разлика между Израел и Църквата през цялата Библия. Църквата е Църквата, а Израел е Израел!
От Дейвид Р. Рийд
