Произходът на Тимотей
Тимотей израства в дом, където майка му и баба му почитат Стария завет и го учат на него (2 Тимотей 1:5; 3:14-17). Не знаем кога Тимотей приема Исус за свой Спасител, но изглежда това е станало по време на първото мисионерско пътуване на Павел, около 46-48 г. сл. Хр. Заедно с Варнава, Павел проповядва в Икония и Листра (Деяния 14:1-23). Въпреки че името на Тимотей не е споменато по това време, при второто посещение на Павел той е споменат като ученик, а вярващите в тези градове говорят добре за неговото свидетелство като последовател на Исус (Деяния 16:2). Павел нарича Тимотей „моят истински син във вярата“, защото Павел е използван от Бога, за да доведе Тимотей до вяра (1 Тимотей 1:2 NIV). Тимотей също е свидетел, когато Павел е замерян с камъни и извлечен извън града като мъртъв (Деяния 14:19; 2 Тимотей 3:10-11).
Обучението на Тимотей
Ефеските вярващи виждат Тимотей като верен брат и полагат ръце върху него, поверявайки му работата, за която Господ го е надарил и подготвил (1 Тимотей 1:18; 4:14; 2 Тимотей 1:6). Като млад мъж, Тимотей пътува с Павел в продължение на 15 години като негов спътник и съработник. От Деяния 16, където Тимотей се присъединява към Павел, можем само да си представим как е израснал, виждайки как Светият Дух използва Павел в проповядването на Евангелието при силна опозиция, и виждайки как се създават църкви на всяко място, което посещават. Като виждаме апостола и ученика заедно, виждаме важността на по-възрастните вярващи, които подготвят и обучават по-младите за служение.
Част от обучението на Тимотей е да помага на църквите чрез преподаване, а след това да докладва на Павел за по-нататъшни задачи (1 Солунци 3:1-6). Една такава задача е да посети Коринт, където изобилстват проблеми: „Затова ви изпращам Тимотей, моя възлюбен син, който е верен в Господа. Той ще ви напомни за моя начин на живот в Христос Исус, който е в съгласие с това, което уча навсякъде във всяка църква... погрижете се да няма от какво да се страхува, докато е при вас, защото той върши делото на Господа, както и аз“ (1 Коринтяни 4:17; 16:10). Името на Тимотей често се появява заедно с това на Павел в неговите послания, написани от римски затвор.
Преди първото си затваряне, Павел прекарва две години в Ефес, преподавайки пътя на Господа и установявайки водачи там. По-късно той чувства нужда да се обърне към старейшините относно погрешното учение и „вълците“, които ще дойдат от тяхната собствена група и няма да „пощадят стадото“, а ще причинят раздори и разрушение (Деяния 20:17, 25-30). Това се случва и след първото затваряне на Павел той се връща в Ефес, справя се с поне двама от нарушителите (1:20) и оставя Тимотей там да води, учи и да им помага да разпознават допълнителни старейшини (1:3,10,11; 3:1-16).
Годините на обучение на Тимотей с Павел го правят идеален водач, който да помогне на църквата да се върне в правия път. Това не е лесно за Тимотей, защото старейшините все още го смятат за млад мъж. Той е на около тридесет и няколко години, но има повече опит и духовна зрялост от останалите. Трябва да покаже с пример, че е човек, който може да бъде уважаван (4:12), а апостолското писмо на Павел също дава авторитет на учението на Тимотей.
Встъпителни думи на Павел
Когато Павел пише на своя млад ученик, той засяга редица въпроси. Първо, той иска да напомни на Тимотей защо е оставен в Ефес, за да помага на църквата. Павел започва писмото с обичайния си поздрав „благодат, милост и мир“. Той също така използва своето поръчение и титла като „апостол на Христос Исус по заповед на Бога, нашия Спасител, и на Христос Исус, нашата надежда“, за да даде авторитет на това, което казва. Тимотей вероятно е използвал това писмо, за да подсили учението, необходимо за установяване на църковен ред, което е една от основните причини той да остане в Ефес, след като е пътувал с Павел толкова много години (1:3,10).
Павел веднага се обръща към проблемите, пред които е изправена църквата, като посочва, че фалшиви учители причиняват объркване, противоречия и обезсърчение сред вярващите (1:3-10). Тимотей трябва да заповяда на тези мъже да спрат да преподават фалшиви доктрини и да се занимават с практическо учение, което ще изгради местните вярващи. Гностиците се формират като религиозна секта и техните фалшиви доктрини са смесица от мистерийни религии, гръцка философия, закони от Стария завет и по-новата християнска вяра. Техните учения звучат добре за новите вярващи, които се свързват с фалшивата част, която са познавали преди да бъдат спасени. Но тези фалшиви доктрини само причиняват объркване.
Божието дело се основава на вяра, която се изразява чрез любов и чиста съвест. Нищо не трябва да се преподава, което е измамно, подмолно или от човешки произход. Гностиците учат, че имат ново знание, което техните последователи могат да научат. Павел отхвърля това, казвайки, че те не знаят за какво говорят (1:7). След това той казва „ние знаем“, използвайки гръцката дума за „съвършено знание“ и обобщава целта на Божиите „закони“ (1:8-11).
Личното свидетелство има голяма тежест, когато е водено от Духа, и Павел обобщава живота си преди обръщането, за да покаже как благодатта напълно го е променила в послушен слуга на Господа. Той има пълно доверие в Евангелието, което проповядва: „Ето едно вярно слово, което заслужава пълно приемане: Христос Исус дойде на света да спаси грешници – от които аз съм най-лошият.“
Във връзка с всичко това, Павел увещава Тимотей да „води добрата борба, като се държи за вярата и чистата съвест“ (1:18-19). Именей и Александър са отхвърлили „здравото учение“ и са претърпели корабокрушение във вярата си и тази на други, причинявайки големи противоречия в църквата и довеждайки до тяхното отлъчване (1:20).
Ред и поведение в Църквата
След встъпителните си думи, Павел казва на Тимотей, на старейшините и на нас целта на това писмо: „Пиша ти тези наставления, за да знаеш, ако се забавя, как трябва да се държат хората в Божия дом, който е Църквата на живия Бог, стълб и основа на истината“ (1 Тимотей 3:15).
• За молитвата:
Павел разглежда молитвата като важна част от църковния живот. От самото начало на Църквата молитвата е била норма:
Те постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите (Деяния 2:41-42). Различни видове молитви – „молби, молитви, застъпничества и благодарения“ (2:1) – трябва да бъдат част от църковния живот за всички ситуации и за мир, за да функционират като свидетелство за тези без Христос, единствения Посредник между човека и Бога (2:2-5).
• За реда:
Мъжете трябва да водят, да се молят и да поучават в Църквата, докато жените се подчиняват на Божия ред (2:8-12). Някои са учили, че това разграничение на ролите е било културно и не е за днешната Църква. Павел ясно опровергава тази идея, като свързва произхода на ролята със сътворението и реда, който Бог е установил там. Движението за поставяне на жени на ръководни позиции в Църквата е противно на Писанието. Не става въпрос за малоценност; жените имат важни роли в преподаването, използването на духовни дарби и молитвата в различни служения – но не и във формалните събрания на Църквата.
• За водачите:
Първоначалните старейшини са били назначени от Павел (Деяния 14:23). Апостолското назначение в крайна сметка ще престане, затова е било важно Църквата да знае какви качества и дарби са необходими за тези, които ще бъдат старейшини и дякони в бъдеще (3:1-15). Старейшините и дяконите в църквата дават пример на другите. Те не трябва да бъдат автократични диктатори, а водачи, чийто живот е здравословен пример, който другите могат да следват (1 Петър 5:3). Поради тази причина Павел изброява стандарти за характер, дарби и семеен живот, които трябва да бъдат очевидни в живота на тези, които църквата ще признае за библейски водачи (3:14-15).
Прозрения за практическо служение
Останалите глави на Първо Тимотей съдържат няколко наставления относно някои от опасностите в Църквата и задълженията на Църквата. Те са били необходими по времето на Тимотей и все още са необходими днес.
• За доктрината:
Глава 4 започва с наставления относно демоничното учение. Например, гностицизмът учи против брака, както Бог го е наредил. Сатана има същата програма днес с еднополовите бракове и абортите (4:1-8). На Тимотей е казано да преподава здраво учение (4:6) по такъв начин, че неговият пример да бъде видян от всички и да доведе до морален авторитет, основан на Писанието. Казано му е да се посвети на „публичното четене на Писанието“ и да използва духовните си дарби в проповядването и учението (4:11-16). По този начин Църквата ще бъде изградена, не от харизматична личност, а върху библейска практика.
• За събратята вярващи:
На Тимотей също е казано да гледа на по-възрастните братя и сестри като на бащи и майки, а на по-младите мъже и жени като на братя и сестри – и особено да се отнася към младите жени „с абсолютна чистота“ (5:1-2). Мнозина са съсипали служението си поради неправилни отношения с жени.
• За вдовиците:
Вдовиците се нуждаеха от помощ, тъй като нямаше програми за социално подпомагане. Помощта трябваше да се основава на нуждата. Семействата имаха първа отговорност да се грижат за своите вдовици, а по-младите вдовици трябваше да се омъжат повторно и да се грижат за домовете и семействата си (5:3-16).
• За старейшините:
Старейшина, който служи в администрация, пастирска работа и преподаване в църквата, трябва да получава достатъчна финансова помощ, за да функционира без тежестта на светска работа. Необходими са множество свидетели, за да се потвърди обвинение срещу старейшина, а виновните трябва да бъдат публично порицани, за да се поучи църквата (5:17-21).
• За алчността:
Любовта към парите също е проблем в Ефес. Алчността и лакомията стават движеща сила в живота на човека, а гордостта от положението поради богатство или власт е накарала мнозина да се провалят духовно. Какъв е отговорът? „Благочестието с доволство е голяма печалба“ (6:6).
Исус говори надълго за Божията грижа за Своите. Небесните птици се хранят от Него, полските лилии са красиво облечени, и Бог се грижи много повече за човека, особено за тези, които са Негови. Не трябва да се стремим да бъдем богати, нито да се тревожим за неща.
Вашият небесен Отец знае, че имате нужда от тях. Но търсете първо Неговото царство и Неговата праведност, и всички тези неща ще ви бъдат дадени също (Матей 6:25-34).
Заключението на Павел
Павел завършва това писмо със силно увещание към своя млад съработник да бяга от всичко зло „и да преследва праведност, благочестие, вяра, любов, търпение и кротост“ (6:11). Духовна битка е в ход и Тимотей трябва да „води добрата борба на вярата. Хвани вечния живот, за който си бил призован“ (6:12). Като служи на Господа с правилни мотиви, Тимотей и всички, които следват неговия пример, ще „хванат живота, който е истински живот, и по този начин ще си съберат съкровище като твърда основа за идващия век“ (6:19).
Би било добре да прочетем и да отговорим на това писмо по начина, по който Павел е знаел, че Тимотей ще го направи. Нашият живот и нашата местна църква ще бъдат по-добри заради това.
КРАЙНА БЕЛЕЖКА
- Допълнителни писания, отнасящи се до дарбите, квалификациите и работата на старейшина, са: Деяния 20:17-32; Римляни 12:8; 1 Солунци 5:12-13; Тит 1:5-9; Евреи 13:7,17; Яков 5:14; 1 Петър 5:1-4. Ръководството в местната църква е от първостепенно значение и трябва да се направи задълбочено проучване. Препоръчват се две книги като библейски издържани и положително полезни: Библейско старейшинство: Спешен призив за възстановяване на библейското старейшинство, от Александър Щраух, издателство Lewis & Roth; и, Старейшинство в действие, чрез библейско управление на Църквата, от Ричард Х. Суартли, Emmaus College Press.
