Молбата и хвалението често се смесват в поклонението, но строго погледнато, те сами по себе си не съставляват поклонение. „Господи, спаси душата ми“ е молба. „Благодаря Ти, Господи, че спаси душата ми“ е хваление. „Благодаря Ти, Господи, за това, което си“ е поклонение.
Молба
Една илюстрация може да помогне да се изясни малко по-добре това донякъде фино разграничение. Да предположим, че човек, който не може да плува, пада в река. Докато се бори да се спаси и осъзнава колко безнадеждно е положението, той извиква от сърцето си: „Помощ! Помощ! Спаси ме! Спаси ме!“ Това е молба. Никой осъден грешник не се нуждае от обучение как да се моли. Един пуритански коментар върху Псалм 107, където грешниците са описани като викащи към Бога за избавление, казва: „Мизерията чудесно обучава човек в изкуството на молитвата!“
Хваление
В отговор на вика за помощ на този давещ се човек, изведнъж се появява добре облечен мъж. Без колебание той се гмурка в реката и, рискувайки собствения си живот, извежда давещия се човек безопасно на брега. Отговорът на спасения е преливащо хваление: „Как мога някога да изразя благодарността си към теб за твоя смел акт, с който спаси живота ми! Благодаря ти, отново и отново!“ Това илюстрира какво се случва, когато един грешник осъзнае, че Христос, Божият Син, чрез Своето заместническо дело на Голгота, е направил възможно неговото спасение от наказанието за греха. При приемането Му на Христос като свой Спасител, той е уверен, от Божието Слово, че е спасен. Това изпълва душата му с радост и устните му с песни на хваление към Този, който го е спасил.
Поклонение
Но сега спасителят, след като е видял спасения безопасно у дома, му подава визитката си, казвайки: „Моля, ела у дома ми утре и вечеряй с мен, за да можем да се опознаем по-добре.“ На следващия ден спасеният човек отива на адреса на визитката. За негова изненада, неговият спасител живее в най-голямото имение в най-богатата част на града. Икономът отваря вратата и го въвежда в стаята. Неговият спасител-домакин тогава се появява и веднага успокоява госта си.
По време на отлична вечеря той осъзнава благородството, добротата, гостоприемството, мъдростта, благодатта и смирението на своя домакин. С други думи, той се научава да цени моралния характер и истинската стойност на своя домакин, независимо от това, което е направил за него като негов спасител. Въпреки че не забравя, че неговият домакин е бил негов спасител, благодарността му за това, което е направил за него, сега е надмината от възхищението и оценката му за това, което е той самият. И колкото повече опознава своя домакин, толкова по-голяма става тази оценка.
Приложение
Надяваме се, че тази илюстрация демонстрира разликата, която съществува между молба, хваление и поклонение. Вярващият никога не може да забрави, че Господ Исус Христос е негов Спасител и че Той го е изкупил на цената на Своята най-скъпоценна кръв. И все пак, докато опознава Господа по-интимно, благодарността му към Него като Спасител се слива с все по-нарастваща оценка на Неговата славна Личност, тъй като различни аспекти на Неговия характер се разкриват от Духа чрез Неговото Слово. Християнинът, чрез общение с Господа си, възкликва с най-мъдрия от всички хора: „Моят Възлюбен е... най-избран между десет хиляди... изцяло прекрасен!“ (Песен на песните 5:10,16).
„Има само три вида молитва: Помогни ми! – Благодаря ти – Уау!“ — Ан Ламот
