Преследване днес ЗАЩО?
От многото доклади всеки ден от „Гласът на мъчениците“: Апелативен съд потвърди 11-годишната присъда на вярващ от Югоизточна Азия, който е пастор на църква, забранена от националното правителство. Въоръжени мъже откриха огън в западноафриканска църква, разположена в малко село. Шест души бяха убити. Няколко други бяха сериозно ранени, а сградата беше подпалена. Източноафриканска жена, приела християнството, беше парадирана и публично бичувана като наказание за приемане на „чужда религия“. Тя получи 40 удара с камшик, докато беше осмивана от зрители. Днес откриваме преследване на вярващи по целия свят – насилствено на много места, но присъстващо във всяка страна. Въпреки че не мога правилно да вникна в истинските страдания на мнозина, от Писанията мога да разбера някои от причините за потисничеството на християните.
Историческата битка
Господ Исус каза на Своите последователи: „Помнете думата, която ви казах: слугата не е по-голям от господаря си. Ако Мене са преследвали, и вас ще преследват“ (Йоан 15:20 KJV) и „Блажени сте вие, когато ви хулят и преследват, и говорят против вас всякакво зло лъжливо, заради Мене“ (Матей 5:11).
Защо имаше такава омраза, насочена към нашия благословен Господ? Както беше пророкувано в Едемската градина, от самото начало е имало вражда между семето на жената (Господ Исус) и змията (която е Дяволът; Сатана) (Битие 3:15). Дяволът нападна Господа, докато беше на земята, както лично, така и чрез зли хора (Лука 4:2-13; Матей 26:4; Йоан 10:31; Деяния 2:23). Главният враг на Бога, не успял в атаките си срещу Господ Исус, продължава атаките си срещу Божиите деца – Господното тяло на земята. Това беше напълно ясно изразено в изявлението на прославения Христос към Саул, човек, който яростно преследваше ранната Църква: „Аз съм Исус, Когото ти преследваш“ (Деяния 9:4-5).
Страдате ли заради името на Господа, нашия Бог? Не сте сами – това се случва през последните 4000 години. Ние сме насърчени да „Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; понеже така преследваха пророците, които бяха преди вас“ (Матей 5:12).
Виждаме, че Сатана напада Господ Исус Христос, като преследва Неговото тяло – а ние, като вярващи, сме Неговото тяло (Ефесяни 5:30). Петър повтаря думите на надежда на нашия Господ за тези, които страдат заради Неговото име, като препоръчва на преследваните да „се радват, доколкото сте участници в Христовите страдания; за да се радвате и веселите и когато се яви Неговата слава“ (1 Петрово 4:13).
Неспасените срещу вярващите
„Но както тогава, роденият по плът преследваше родения по Дух, така е и сега“ (Галатяни 4:29). Има духовна война (Ефесяни 6:12) между тези, които принадлежат на Господа, и тези, които са контролирани от Сатана. В крайна сметка, всеки, който не е истински вярващ в Божия Син, е дете на Дявола и ще изпълнява неговите заповеди. Господ Исус потвърди тази връзка, като каза: „Вие сте от баща си Дявола, и похотите на баща си искате да вършите. Той беше убиец от началото“ (Йоан 8:44). Още от най-ранната история Каин, невярващият, уби Авел, човека на вярата.
Освен това, като християни ние сме различни от тези в света и животът ни не може да не го показва. Ако не с думи или дела (които трябва да бъдат внимателно пазени в някои страни), тогава това ще се види в мира, който притежаваме, който надминава всяко разбиране (Филипяни 4:7). Признавайки, че трябва да има разлика, защото „какво общо има праведността с беззаконието, какво общение има светлината с тъмнината или какво участие има вярващият с невярващия?“ (2 Коринтяни 6:14-15), светът ще реагира: „Да, и всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Исус, ще страдат от преследване“ (2 Тимотей 3:12).
Децата на Дявола, тези, които са „отдолу“ (Йоан 8:23), ще преследват Божиите деца. За щастие, техните атаки никога не могат да ни откъснат от Вечната Любов – и те всъщност могат да доведат някои християни директно в присъствието на Господа. Павел, който страдаше толкова много от ръцете както на невярващи евреи, така и на езичници, можеше да каже: „Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или утеснение, или гонение, или глад, или голота, или опасност, или меч? Защото съм убеден, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настоящи, нито бъдещи, нито височина, нито дълбочина, нито което и да било друго създание, ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 8:35-39).
За разпространение на Евангелието
„И по онова време настана голямо гонение против църквата в Йерусалим; и всички се разпръснаха по областите на Юдея и Самария... Затова разпръснатите отидоха навсякъде, проповядвайки словото“ (Деяния 8:1,4). Църквата на живия Бог, изглежда, расте най-добре във враждебни почви. Когато има гонение, вярващите наистина знаят в какво вярват и защо вярват! И когато някои чувстват, че трябва да напуснат домовете си заради безопасността си, това става средство за разпространение на евангелието от християни, които са добре основани в своята вяра и библейско разбиране.
Независимо дали преследването е пасивно или насилствено, разпръснатите могат да бъдат истинско благословение за другите – за изгубените, за силните вярващи и за тези, които трябва да научат пътищата на Господа по-съвършено – както е показано от Акила и Прискила. Четем: „След тези неща Павел напусна Атина и дойде в Коринт, и намери един юдеин на име Акила, роден в Понт, наскоро дошъл от Италия, с жена си Прискила; (защото Клавдий беше заповядал на всички юдеи да напуснат Рим:) и дойде при тях. И понеже беше от същия занаят, остана при тях“ (Деяния 18:1-3). „И той [Аполос] започна да говори смело в синагогата; когото, когато Акила и Прискила чуха, го взеха при себе си и му обясниха Божия път по-съвършено“ (Деяния 18:26).
За да ни доближи до Господа
„Да, наистина, и всичко считам за загуба заради превъзходството на познанието на Христос Исус, моя Господ: заради Когото претърпях загубата на всичко и всичко считам за смет, за да придобия Христос и да бъда намерен в Него, не имайки собствена праведност, която е от закона, но тази, която е чрез вярата в Христос, праведността, която е от Бога чрез вяра: за да Го позная, и силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, като стана съобразен с Неговата смърт“ (Филипяни 3:8-10).
Саул, преследвачът, стана Павел, преследваният. Той не само се отказа от почетното си място в юдаизма, но понякога губеше притежанията си и почти живота си, докато беше прогонван от различни места. Избягвайки от Дамаск с помощта на ученици, които го свалиха през нощта по стената в кошница (Деяния 9:25) – той знаеше на Кого може да разчита. Дори когато всички го изоставиха, Павел все още можеше да каже: „Въпреки това Господ застана до мен и ме укрепи; за да може чрез мен проповедта да бъде напълно известна и всички езичници да чуят: и аз бях избавен от устата на лъва“ (2 Тимотей 4:17).
Преследването може да ни доведе до по-близки отношения със Спасителя и до по-голяма зависимост от нашия благословен Господ, Поддържащия. „Затова се радвам на немощи, на хули, на нужди, на гонения, на притеснения заради Христос: защото когато съм слаб, тогава съм силен“ (2 Коринтяни 12:10).
За да изпитаме вярата си
„Така че ние самите се хвалим с вас в Божиите църкви за вашето търпение и вяра във всички ваши гонения и скърби, които понасяте: което е явно доказателство за праведния Божи съд, за да бъдете счетени достойни за Божието царство, за което и страдате“ (2 Солунци 1:4-5). Преследването може да ни изпита, за да види дали нашата вяра и доверие в Господ Исус са истински. Павел беше развълнуван от факта, че солунската църква се справяше добре с изпитанията си. Той виждаше, че тяхната вяра е трайна, така че можеше да се хвали с тяхната твърдост във вярата, знаейки, че това угоди на Бога.
От какъв характер сме? Понякога не знаем, докато не дойдат изпитания и преследвания. Нека Господ ни пази и ни направи да издържим изпитанието и така да прославим Този, Който страда за нас: „За да се намери изпитанието на вашата вяра, което е много по-скъпоценно от златото, което погива, макар и да се изпитва с огън, за похвала, чест и слава при явяването на Исус Христос“ (1 Петрово 1:7).
За да спечелим слава и корона
„И ако сме деца, то и наследници; наследници на Бога и сънаследници с Христос; ако наистина страдаме с Него, за да бъдем и прославени заедно“ (Римляни 8:17). Трябва да има смирение преди възвисяване (Матей 23:12). Господ Исус беше съвършеният пример за това (Филипяни 2:5-11). Преди Своето прославление и Своята корона, Той понесе срама на кръста. Павел разбра, че идентифицирането със Спасителя в страдание за Неговото Име ще донесе корона на праведност във връзка с победоносния Христос. Той каза това за себе си и насърчи Тимотей по подобен път: „Но ти бъди бдителен във всичко, понасяй страдания, върши делото на евангелист, изпълни напълно служението си. Защото аз вече съм готов да бъда принесен в жертва и времето на моето отпътуване е наблизо. Аз се борих в добрата борба, завърших пътя си, опазих вярата: отсега нататък ми е приготвен венецът на правдата, който Господ, праведният съдия, ще ми даде в онзи ден: и не само на мен, но и на всички, които обичат Неговото явяване“ (2 Тимотей 4:5-8).
Идентифицирането със смирения Христос ще струва цена, вероятно тежка, както е показано от мъченичеството на Павел. Но той можеше да каже: „Защото смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравняват със славата, която ще се открие в нас“ (Римляни 8:18).
Заключителни мисли
Вероятно само малцина от читателите на това списание могат наистина да съчувстват на други, страдащи от преследване. И може да дойде време, когато християните на повече места ще изпитат по-голяма враждебност срещу тях. Светът става по-тъмно място и ще бъде най-тъмно, когато Утринната звезда (нашият Господ Исус Христос, Откровение 22:16) се завърне. О, дано всички да бъдем укрепени в Господа чрез Писанията. „Заради което [евангелието] и аз страдам тези неща: въпреки това не се срамувам: защото знам в Кого съм повярвал и съм убеден, че Той е способен да опази това, което съм Му поверил, до онзи ден“ (2 Тимотей 1:12).
