ПРАВИЛНИ МОТИВИ Определете истинските ученици – ГРЕШНИ МОТИВИ Недей
Честно си задайте този въпрос: „Истински ученик ли съм на Господ Исус Христос?“ Има редица мотиви да бъдеш Негов ученик и знаците на искрения поклонник ще бъдат много различни от тези на хората с амбиции, които в крайна сметка водят до разочарована душа. Наслаждавате ли се на ходенето с Господа сега, или просто сте изправени пред разочарование?
Правилни мотиви
Някои важни качества ще се видят в истински последовател, който има правилни стимули:
Ще има привличане към Него като към Този, Който пръв ни възлюби (1 Йоан 4:19). Ще има продължение в Неговото общение, водено от факта, че Самият Господ Исус е скъпоценен за нас индивидуално (1 Петър 2:7). Ще има следване на Неговите учения и заповеди поради нашата любов към Него (Йоан 14:15) и защото сме повярвали, че Той е Пътят, Истината и Животът (Йоан 14:6). Когато сме изкушени да Го изоставим и да последваме нещо или някой друг, ще има осъзнаване, че имаме котва: „При кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот“ (виж Йоан 6:66-68 KJV).
Това са характеристиките на истински ученик, любящ последовател на Исус Христос, нашия Господ.
Грешни мотиви
Има много грешни мотиви за постъпване по „християнски“ начин. Човек може да следва Исус Христос за това, което смята, че може да получи: специално семейство (семейството на Бога), „престижна“ работа (като позиция в местната църква), подобрено здраве или придобиване на богатство. Тези неподходящи мотиви, дори очевидни в дните на Господа, са формирали фалшиви ученици през цялата църковна история. Мнозина, които следваха Исус Христос, искаха да Го направят цар – не заради Неговата скъпоценност, а заради това, което смятаха, че могат да получат от Него (виж Йоан 2:23-25, 6:14-15).
Помислете за Юда Искариотски. Какъв е бил мотивът му да следва Учителя? Пари ли? Той беше крадец, който държеше кесията и си взимаше от това, което беше вътре (Йоан 12:6). Или власт и популярност е търсил? Юда, в крайна сметка, беше сред дванадесетте ученици на Господа, които бяха изпратени да проповядват, да лекуват болести и да изгонват демони (Марк 3:14-15). Каквито и да са били мотивите му, със сигурност можем да кажем, че Юда не е бил истински ученик на нашия Господ Исус Христос. Този, Който познава сърцето, направи осъдително изявление за този самозванец: „Но има някои от вас, които не вярват.“ Исус знаеше от самото начало кои не вярват и кой ще Го предаде (Йоан 6:64).
Един от Дванадесетте и други в ранната църква изповядваха, че познават Бога, но с делата си Го отричаха –
бидейки отвратителни [омразни], и непокорни, и негодни [безполезни] за всяко добро дело (Тит 1:16). Различно ли е днес? Разбира се, че не! Има „християни“, които мислят, че са ученици на Господ Исус Христос, но техните очевидни намерения предполагат друго.
Помислете за тези, които следват „евангелието на просперитета“ – теология „вярвай/получавай“. Такова послание трябва да се страхува, тъй като това така наречено евангелие всъщност е само средство за постигане на цел: да се получат благословиите на здраве и материални блага. Това учение пречи на човека да Го направи Господ и да бъде обект на нечии привързаности, тъй като Той става просто средство за, или път към, просперитет. Да бъдеш ученик на тази философия може да има своите възприемани награди днес, както и в дните на Изхода, както е отбелязано в Псалм 106:14-15: Тогава израилтяните
пожелаха прекомерно в пустинята и изкушиха Бога в пустинята, и Той им даде тяхното искане; но изпрати изтощение в душата им. Всеки, който следва личността и учението на Христос за това, което може да „извлече от него“, със сигурност не е истински ученик; той е духовно изгладнял.
Има и други начини, по които някой може да следва християнския път и да не е истински ученик на Господ Исус. Ето няколко възможни мотива от многото:
- Прави се, за да се угоди на родители, приятели или сътрудници.
- Станало е навик.
- Осигурява социална мрежа и чувство за принадлежност.
- Предлага известен престиж.
Сериозно разглеждане
Каквато и да е целта на някого в следването на Христос, ако тя не е от чисто привличане към личността, делото и учението на Господ Исус, това е фалшива мотивация. Този мъж или жена, момче или момиче не е истински ученик.
Господ Исус постави редица изисквания за истинско и удовлетворяващо ученичество:
- „Ако някой дойде при Мене и не намрази баща си, и майка си, и жена си, и деца си, и братята си, и сестрите си, да, дори и собствения си живот, той не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:26). За да се разбере това изявление, трябва да се изследва значението на гръцката дума, преведена като „мразя“. Оригиналната гръцка дума е miseo, което означава „да обичаш по-малко“ (Пълна конкорданция на Библията на Стронг). Следователно, нашият Господ казва, че всеки, който Го следва, поемайки ангажимент към християнския начин на живот, трябва да Го обича повече от семейството и приятелите, дори и самия живот. Естествените връзки не трябва да пречат или да влияят на абсолютната преданост към нашия Спасител и Господ.
- „И който не носи кръста си и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик“ (ст. 27). Може да не е лесно в този свят да следваш отхвърления Христос, но си струва да Го имаш като наслада на душата си. Всички други неща, включително трудностите и материалните загуби, тогава могат да бъдат понесени за Негова слава.
- „Така също, който от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик“ (ст. 33). Господ Исус заслужава и трябва да има превъзходно място в сърцата ни. Материалното богатство може да бъде голяма пречка за неразделен мотив (виж Матей 19:16-23).
- „Тогава Исус каза на онези юдеи, които повярваха в Него: Ако пребъдете в Моето слово, тогава наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината, и истината ще ви освободи“ (Йоан 8:31-32). Постоянството е знак за истински ученик. Когато това не се вижда в живота на някого, спасението на този човек може дори да бъде поставено под въпрос – „Беше ли това действително обръщане или просто празна изповед?“ Трябва да се отбележи обаче, че истинският християнин не може да загуби спасението си (Йоан 10:28-30; Римляни 8:28-39).
- Но как хората могат да разберат дали някой е вярващ? Библията казва, че те ни съдят по нашите плодове (Матей 7:15-23). Когато няма плод в живота на човек, този индивид трябва да се изследва в смирена изповед, или към възстановено ученичество, или към спасение чрез покаяние и приемане на Христос Исус като Господ.
Проверка на сърцето
Нека отделим малко време да се изследваме, проверявайки мотивите си да бъдем ученици на Господ Исус. Имаме ли:
- Истинска привързаност към личността на нашия Господ и Спасител заради това, Който Той е Сам по Себе Си? Това би била причина номер едно за всяко от следните действия.
- Постоянно общение с Него в молитва, заедно с лично и групово изучаване на Библията?
- Желание, готовност и смелост да вършим Неговата воля?
- Търсене на напътствие отгоре, посвещавайки всеки ден и действие на Него? Голяма част от напътствията за щастлив християнски живот ще бъдат намерени от ежедневните ни времена на молитва и изучаване на Библията.
- Начин на живот, който носи слава на Господ Исус Христос? Това ще бъде автоматичен резултат, когато сме заети да вършим другите изброени по-горе неща чрез Неговата сила.
О, дано наистина бъдем истински поклонници!
Личен опит
Когато бях малко дете, дойдох при Спасителя за това, което можех да получа от Него. Той беше моят „пожарен изход от ада“! По това време Той стана мой Спасител, но аз не станах съвестен ученик до известно време по-късно. За щастие, през годините Той стана скъпоценен за мен. Сега знам, че Го обичам и се стремя да Го следвам заради това, Който Той е. Нека Самият Господ Исус и всичко, което е направил, постоянно да бъде моята причина да Го обичам. Моето желание е Той да бъде привличането и на вашето сърце – да бъдете искрен ученик на „изцяло прекрасния“ (Песен на песните 5:16). Тогава Той Сам ще бъде мотивът да спазвате Неговите учения и да следвате цялото учение на Христос, както е записано в Писанията.
Последно насърчение за ученик на Господ Исус идва директно от Божието Слово. Библията говори на всеки от нас индивидуално, когато казва:
Наслаждавай се и на Господа; и Той ще ти даде желанията на сърцето ти (Псалм 37:4). Не се изненадвайте, че когато наистина се наслаждаваме на Него, Той ще ни даде дара на Себе Си, и Той – Господ Исус Христос – ще бъде тази наслада на сърцата ни. Той е най-голямата награда на истинското ученичество (Битие 15:1)!
КРАЙНА БЕЛЕЖКА
- Заглавието „Господ Исус Христос“ не се използва тук, тъй като фалшивият ученик не Го е направил „Господ“ в сърцата си.
