Робство и свобода
2007 г. отбеляза 200-годишнината от премахването на търговията с роби от краля на Англия. Нека накратко проследим ролята, която Канада, Съединените щати и Великобритания изиграха в премахването на робството. За съжаление, дори днес хората все още са поробени от други хора. Съществува обаче форма на робство, още по-ужасна за човечеството, и това е робството на греха. Но свободата е възможна чрез Христос.
Край на робството
През 1807 г. крал Джордж III дава кралската си санкция на закон, който премахва търговията с роби. Въпреки че не премахва робството, този закон забранява търговията с роби в Британската империя. Самото робство не е премахнато в цялата империя до 1833 г. През 1793 г. в Горна Канада (сега Онтарио) генерал-лейтенант Симко приема Закона за премахване, като по този начин прави тази английска колония първата, която дава свобода на своите роби. Между 1840 и 1860 г., благодарение на този закон, приблизително 30 000 чернокожи, които бягат от про-робските щати, намират убежище в Канада чрез Подземната железница – неформална мрежа от надеждни хора, които помагат на избягалите роби. През 1862 г. президентът Ейбрахам Линкълн издава Прокламацията за еманципация в разгара на Гражданската война. Тринадесетата поправка, приета през 1865 г., окончателно премахва робството в Съединените щати.
Във Великобритания Уилям Уилбърфорс (1759-1833), член на парламента, е движещата сила зад законопроекта, който забранява търговията с хора. Той е дошъл при Христос през 1784 г. и е желал обещаващата му политическа кариера да бъде посветена на Бога. Неговият стар приятел и духовен наставник, Джон Нютън, му обяснява, че служенето на двете каузи не е непременно непримирима задача. Нютън е бил добре известен с обръщането си към християнството, след като е бил търговец на роби, а също и с написването на известния химн „Удивителна благодат“.
Благодарим на Бога, че е издигнал мъже и жени от изключителния калибър на Уилбърфорс и Нютън, работници „одобрени от Бога“ (2 Тимотей 2:15 NKJV). През 1833 г., годината на смъртта на Уилбърфорс, робството е напълно премахнато в цялата Британска империя.
Робството днес
И все пак днес някои хора все още са подчинени на потисници, които управляват с желязна ръка. Кои са тези съвременни роби? Това са хората, които тъкат нашите килими, берат какаови и кафеени зърна, шият нашите дрехи или правят нашите обувки. Някои дори дават телесни органи на заможни покровители. Мнозина работят против волята си или за мизерна заплата, контролирани от насилие или заплахи. Това са мъже, които несправедливо са изпратени да гният в мръсни затвори. Това са жени и деца, експлоатирани от секс индустрията. Можем да продължим. Според книгата на Кевин Бейлс Освободете робите, днес има повече от 27 милиона роби по света, най-големият брой в историята на света.
Много посетители без съмнение са били докоснати от думите, които са прочели на надгробната плоча на шотландския изследовател и мисионер Дейвид Ливингстън (1813-1874) в Уестминстърското абатство в Лондон, които описват робството като „отворената рана на света“. За съжаление, над двеста години след премахването на търговията с роби в Британската империя, робството все още е наболял проблем.
Робство на греха
Друга много реална форма на робство за множество мъже и жени е робството на греха. Апостол Павел в писмото си до римляните им напомня, че те са били „роби на греха“ преди обръщането си (Римляни 6:17,20). Исус е казал на евреите, че „всеки, който върши грях, е роб на греха... Затова, ако Синът ви освободи, наистина ще бъдете свободни“ (Йоан 8:34-36). Някои хора може да откажат да признаят, че са роби на греха, но Божието Слово безспорно заявява, че „всички са съгрешили и не достигат до Божията слава“ (Римляни 3:23). Не е ли робството на греха също отворената рана на света?
На 16 април 2007 г. бяхме ужасени от масовото убийство на 32 невинни хора и раняването на 30 други в Университета Вирджиния Тех. През същата седмица насилието в Багдад остави над 190 души мъртви и още 200 ранени. Грехът не беше само нелечима болест в сърцата на извършителите на тези актове на насилие, но е и тъжна реалност за всеки човек, въпреки че не всеки извършва такива зверства. Грехът има своя източник в човешкото сърце и се проявява в такива неща като зли мисли, убийство, прелюбодеяние, сексуална неморалност, кражба, лъжесвидетелство и клевета (Матей 15:19). „Сърцето е измамливо повече от всичко и отчаяно зло... Аз, Господ, изследвам сърцето“ (Еремия 17:9-10).
В бъдещ ден Бог ще даде на Своя земен народ Израел ново сърце и нов дух (Езекиил 36:26). В наши дни Бог, Който познава сърцето, очиства сърцата на вярващите чрез вяра (Деяния 15:8-9). Но за да може Той да направи това, Неговият Син Исус трябваше да дойде на този свят, като се направи нищожен и прие естеството на роб, Той умря на кръста за нашите грехове (Филипяни 2:7-8). Този, който вярва в Исус Христос, следователно е освободен от робството на греха.
Свободни от робството на греха
След като бяхме освободени от робството на греха, когато повярвахме в нашия Спасител, сега живеем в свобода. Но трябва да внимаваме да не станем отново роби на греха. „Стойте твърдо в свободата, с която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго“ (Галатяни 5:1). Например, иго на робство може да бъде наложено на вярващ от други индивиди, ако той трябва да се придържа към небиблейски догми, специфични за религиозна група, или от самия него, ако избере да се държи осъдително. Затова Павел напомни на коринтяните, че са били купени на цена и че не трябва да стават роби на хора (1 Коринтяни 7:23).
Бяхме освободени, когато повярвахме: „Законът на Духа на живота в Христос Исус ме освободи от закона на греха и смъртта“ (Римляни 8:2). Тази истина, заедно с факта, че грехът е бил веднъж завинаги осъден на кръста (8:3), дава на вярващия пълна увереност, че „сега няма осъждане за тези, които са в Христос Исус“ (8:1). Що се отнася до освобождаването чрез истината, Исус каза: „Ако пребъдвате в Моето слово, вие сте наистина Мои ученици. И ще познаете истината, и истината ще ви освободи“ (Йоан 8:31-32). Четенето на Божието Слово ще освобождава вярващия все повече и повече от греха, света и Сатана.
Ние, които сме били освободени от греха, изненадващо отново ставаме роби. Но сега сме роби (същата дума на гръцки) на Божията праведност (Римляни 6:18,22). Приемаме тази нова позиция с радост, защото нашият нов Господар на небето е кротък и смирен по сърце (Матей 11:29).
Прогласяване на избавление
В началото на Своето служение Исус каза: „Духът Господен е върху Мен, защото Той Ме помаза да проповядвам благовестието на бедните... Той Ме изпрати да проглася свобода на пленниците... да освободя потиснатите“ (Лука 4:18). Ако следваме Неговите стъпки, не можем да останем безразлични към факта, че някои хора все още поробват други хора и че робството на греха е навсякъде около нас. Какво да правим?
Ето няколко предложения: научете повече за търговията с роби днес; молете се за всички, които се борят срещу различните форми на робство по света; молете се за свобода и спасение за всички роби; помагайте на християнски организации, които се стремят да помагат на хора, които са били несправедливо затворени; помагайте на мисионери, които работят с хора, които са били експлоатирани, за да могат да ги изведат от робство и да ги доведат до Спасителя.
Както беше случаят с Уилбърфорс, Нютън и много други, борбата срещу робството беше голямата житейска битка на Ливингстън. Казва се, че той обичал да повтаря следното кредо: „Не ценя нищо, което имам или притежавам, освен във връзка с царството на Христос.“ Свободата от робството на греха със сигурност е част от тази заповед на Исус: „Търсете първо Божието царство и Неговата праведност“ (Матей 6:33). Физическата и духовна свобода на другите хора трябва да стане наша собствена грижа.
