Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнина, срещу духовните сили на злото в небесните места (Ефесяни 6:12).
Четенето на горния стих ме накара да осъзная, че този конфликт е много по-сериозно нещо, отколкото обикновено си мислим. Не става въпрос само за индивидуален конфликт със Сатана, но за това, че силите на тъмнината са мобилизирани да се противопоставят на цялата Божия Църква на земята – „всички светии“ от стих 18. Християнинът, който е наясно с това, не може да има по-малък кръг от интереси от цялата Църква, защото Църквата е една; и ако врагът направи пробив някъде, той е победил точно там.
Да предположим, че аз стоя, а брат ми пада, нищо ли не е това за мен? Със сигурност би трябвало да е, дори и да съм толкова ограничен в привързаностите си, че да не ме трогва. Ако не ме трогва, това само доказва, че не познавам характера на конфликта и че участвам твърде малко в него.
Дяволът действа чрез своите хитрости: той примамва Божиите светии с това, което е популярно. Той ги примамва да се отклонят от позицията си за Христос и истината чрез някое измамно учение или чрез някой елемент на светска религия, който не е Христос. Колко трябва да мрази Посланието към Ефесяните, и една от неговите хитрости е да накара християните да мислят, че истината в него е твърде висока за тях.
Всеки човек трябва да облече бронята за себе си, но не трябва да мисли само за себе си. Той трябва да се моли за всички светии и за разкриването на тайната на Евангелието – не само Евангелието, но и неговата тайна, която е, че Христос и Неговата Църква са едно.
