РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ВРЕМЕТО И ВЕЧНОСТТА
Вечността и времето трябва да се разграничават. Времето започва със сътворението; то има начало и край. Следователно, има бъдеще, настояще и минало. Единствената част от времето, която действително съществува, е настоящето; миналото е отминало, а бъдещето все още не е настъпило. Библията говори за „изкупуване на времето“ (Ефесяни 5:15 KJV). Неуспехът да се направи това – тоест, да се използва максимално настоящето – означава да се изгуби то.
За разлика от това, всичко във вечността е безвремие. Времето е преходно присъствие, докато вечността е постоянно присъствие. Времето е измерена продължителност, но вечността е неизмерима. Тъй като времето понастоящем съществува едновременно с вечността, човекът изпитва затруднения да разграничи двете. Като създания на времето, ние искаме да вкараме времето във вечността, като говорим за „минала вечност“ и „бъдеща вечност“, но тези твърдения не са буквално верни.
ВЕЧНИТЕ ДАРОВЕ НА БОГ
Както Бог е вечен, така и Неговите дарове за нас – вечен живот, вечно спасение, вечно изкупление, вечно наследство и вечна слава – са вечни.
Вечният живот е дар, споменат поне дванадесет пъти в Евангелието на Йоан, книга, която възвеличава вечността на Христос. В нея се казва, че думите на Христос са „думи на вечен живот“ (Йоан 6:68). Йоан също цитира Христос, който казва: „Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, нито някой ще ги изтръгне от ръката Ми“ (Йоан 10:28). Вечният живот означава много повече от просто съществуване завинаги; дори изгубените ще правят това. Вечният живот означава споделяне на живота на Бог сега и за безкрайните векове на вечността!
Вечното спасение е дарът на Христос, Който е „виновник на вечно спасение за всички, които Му се покоряват“ (Евреи 5:9).
Вечно изкупление: Чрез проливането на кръвта Си Исус „придоби вечно изкупление за нас“ (Евреи 9:12).
Вечно наследство: Исус умря, за да „получат призваните обещанието за вечно наследство“ (Евреи 9:15). Петър описва това наследство като „нетленно, и неосквернено, и което не повяхва, запазено на небесата за вас“ (1 Петрово 1:4).
Вечна слава: „Бог на всяка благодат... ни е призовал към вечна слава чрез Христос Исус“ (1 Петрово 5:10).
ПРЕПРАТКИ КЪМ ВЕЧНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА БОГ
Макар да има много косвени препратки към вечното съществуване на Бог, следващите три преки препратки отварят очите ни за някои специфики относно Бог Отец и Господ Исус Христос.
АЗ СЪМ, КОЙТО СЪМ
В Библията има много имена за Бог, всяко от които подчертава аспект от Неговия божествен характер. Едно, което говори за Неговото вечно съществуване, е изречено от самия Бог: „И Бог каза на Моисей: „АЗ СЪМ, КОЙТО СЪМ“ (Изход 3:14). Ако Бог беше казал: „Аз бях“, значението би било: „Аз не съм сега това, което бях.“ Ако беше казал: „Аз ще бъда“, значението би било: „Аз не съм още това, което ще бъда.“ Но Бог е „отвека и до века“ (Псалм 90:2); Той няма нито начало, нито край.
Бог, Който обитава вечността
Исая нарича Бог „Високия и Възвишения, Който обитава вечността“ (Исая 57:15). Като обитава вечността, Бог е над ограниченията на времето и свободен от ограниченията на пространството. Бог не е от времето, но времето е от Бога.
Вечният Отец, Който е Синът
Исая 9:6 споменава пет имена на Исус: „Чудесен, Съветник, Могъщ Бог, Вечен Отец, Княз на мира.“ Това, че Исус, Синът Божий, трябва да бъде наречен „Вечният Отец“ („Отец на вечността“ JND) изглежда объркващо. Ако Той е Синът, Той не може да бъде и Отец, тъй като всяка личност от триединното Божество е отделна от другите, но е еднакво Бог. Тази препратка може да бъде обяснена с еврейската употреба на думата „Отец“, която означава „създател на“ или „автор на“. Исус нарече Сатана „баща на лъжите“ (Йоан 8:44), което означава, че той е бил създателят или авторът на лъжите. Да се нарича Исус „Вечният Отец“ означава, че Той е авторът или създателят на вечността, това, което е вечно!
Изпращайки Своя Син на земята, Бог накара вечността да нахлуе във времето. Това не беше временно посещение. Когато Исус дойде на земята, Той съчета прах и божество, време и вечност в едно. Когато Исус се роди във Витлеем, времето и вечността се срещнаха в ясла. Когато Той умря на Голгота, времето и вечността се срещнаха на кръста. Когато се доверите на Исус като ваш Спасител, вие ставате част от вечността! Той „създава“ вечността във вашия живот, което включва повече от прощаване на греховете ви. Вие ставате част от самия духовен живот на Бог.
Исус Христос е също така „Отец на вечността“ по друг начин: Той живее сега, за да даде вечна цел и качество на онези, които Го приемат в сърцата си. Неспасените хора просто съществуват, а не живеят. И това, за което съществуват, нито ще ги удовлетвори, нито ще издържи вечно. Вместо да инвестират време във вечността и да се наслаждават на дивидентите тук и сега, те губят време.
ВЕЧНИ УКАЗИ, ИЗПЪЛНЕНИ ВЪВ ВРЕМЕТО
Божията цел във вечността и Неговите постижения във времето са от еднакъв обхват. Следователно, Неговата цел – основана на суверенитет, подредена от безкрайна мъдрост, ратифицирана от всемогъщество и циментирана с неизменност – никога не може да се провали. Указите на Бог се отнасят до всички бъдещи неща без изключение; каквото и да се прави във времето, е било предопределено във вечността, преди времето да започне.
Библията споменава осем неща, които са постановени във вечността и изпълнени във времето. Използването на израза „преди основаването на света“ – или неговия еквивалент, „преди да започне светът“ – във всички осем случая показва, че всички те са били предопределени преди времето да започне. Тези укази могат да бъдат разделени на две групи, както следва:
Четири вечни указа относно Исус Христос
- Славата на Сина беше с Отца от вечността: „И сега, Отче, прослави Ме Ти със Себе Си със славата, която имах у Тебе преди да бъде светът“ (Йоан 17:5).
- Любовта на Отца към Сина беше от вечността: „Отче, желая и тези, които си Ми дал, да бъдат с Мене, където съм Аз, за да виждат Моята слава, която си Ми дал; защото Ти Ме възлюби преди основаването на света“ (Йоан 17:24).
- Първото пришествие на Христос беше вечен указ: „Който наистина беше предопределен преди основаването на света, но се яви в тези последни времена за вас“ (1 Петрово 1:29).
- Агнето беше заклано преди времето да започне: „И всички, които живеят на земята, ще Му се поклонят, чиито имена не са написани в книгата на живота на Агнето, заклано от основаването на света“ (Откровение 13:8).
Четири вечни указа относно нашето спасение
- Мъдростта, която е замислила плана за спасяване на грешните хора, е била постановена преди да започне светът: „Но ние говорим Божията мъдрост в тайна; дори скритата мъдрост, която Бог е предопределил преди света за наша слава“ (1 Коринтяни 2:7).
- Обещанието за вечен живот за избраните е било дадено от Бог преди да започне светът: „В надежда за вечен живот, който Бог, Който не може да лъже, обеща преди да започне светът“ (Тит 1:2). Бог също така е постановил, че всички избрани трябва да повярват: „И колкото бяха определени за вечен живот, повярваха“ (Деяния 13:48). „Определянето“ се е случило във вечността; „вярването“ се случва във времето.
- Избирането за спасение е било от вечността: „Според както ни е избрал в Него преди основаването на света“ (Ефесяни 1:4).
- Божията цел да спаси избраните е била от вечността: „Който ни е спасил и ни е призовал със свято призвание, не според нашите дела, но според Своето собствено намерение и благодат, която ни е дадена в Христос Исус преди да започне светът“ (2 Тимотей 1:9).
ПРАКТИЧЕСКИ ПОСЛЕДИЦИ
Макар темата за вечността да изглежда донякъде трудна за разбиране, три аспекта от нея имат значителни, променящи живота последици: вечна сигурност, вечна перспектива и вечна съдба. Искам да ги направя възможно най-ясни и уместни.
Вечна сигурност: Библията учи на вечна сигурност, което означава, че тези, които наистина се доверяват на Исус като свой личен Спасител, никога не са изгубени. Невъзможно е тези, които са избрани от Отца от вечността, изкупени с кръвта на Агнето, възродени, обитавани, запечатани и кръстени от Светия Дух, да загинат.
Вечна перспектива: Неспасеният човек, който се грижи за този живот, но не се подготвя за следващия живот, като приеме Исус като Спасител в сърцето си, може да е мъдър за момента, но глупав за вечността.
За християнина вечната перспектива е задължителна: „Докато не гледаме на видимите неща, а на невидимите; защото видимите неща са временни, а невидимите са вечни“ (2 Коринтяни 4:18). Ежедневният живот винаги трябва да се живее на фона на вечността. Всичко в живота придобива различна перспектива, когато се претегли спрямо вечността. Взаимоотношенията, постиженията, разочарованията, несгодите и провалите придобиват значително нови значения, когато вземем предвид вечната перспектива.
Без редовното напомняне, че „този свят не е моят дом, аз само минавам“, е трудно да бъдеш доволен. Принудени сме да оценяваме всичко, което ни се случва, по произволни, повърхностни и променящи се стандарти. Без вечния, фиксиран стандарт, ние се състезаваме с най-доброто, което светът може да даде, вместо с най-доброто, което е в нас. Вечната перспектива променя напълно начина, по който гледаме на хората, живота, стареенето, времето и дори смъртта.
Вечна съдба: Нека завършим разглеждането на вечността с остър въпрос: Къде ще прекарате вечността? Има само две дестинации: с Бог във вечна слава, или отделени от Него в пълна тъмнина завинаги. Времето за решение е сега, и вашият избор зависи само от един фактор – дали се доверявате на Христос като ваш Спасител.
