В сравнение на различните аспекти на мира е полезно да се отбележи, че в Йоан 14:27 Господ прави разлика между мир, оставен ни, и мир, даден ни. „Мир ви оставям“ е мир с Бога по всеки въпрос за греха.
Той направи мир чрез кръвта на Своя кръст и донесе новината за него в деня на Своето възкресение, когато застана сред Своите и ги поздрави с „мир вам“. Той им показа ръцете и страната Си като свидетелство за делото, чрез което бе постигнат мирът, и ги натовари да го разнесат на другите. (Йоан 20:19-21).
Това беше скъпоценното наследство от Неговата смърт. (Имаме го в Римляни 5:1, когато вярваме на Божието свидетелство за фактите, че Той е бил предаден за нашите прегрешения и възкресен отново за нашето оправдание.) Това е мир на съвестта. Той никога не се е нуждаел от него: ние се нуждаехме, а Той го направи и ни го остави.
Моят мир
Но Господ продължава да говори за по-дълбок характер на мира – „Моя мир ви давам“. Това е мирът, в който Той винаги е ходил с Отца; спокойният, невъзмутим мир, осигурен от почивката в Неговата любов и пълното Му подчинение на всички Негови пътища.
Той го характеризира като Свой и ни го дава абсолютно – не както светът дава (защото макар и да дава щедро и великодушно, той дава настрана), а като ни въвежда във владение на него със Себе Си. Този принцип тук се прилага към Неговия мир, но е верен за всичко, което Той дава: Неговата радост (Йоан 15:11), Неговата слава (Йоан 17:22) и мястото, което Той има в любовта на Своя Отец (Йоан 17:23, 26).
Този втори мир, идващ в своя съвършен ред, е мир на сърцето; на сърцето, което е намерило мястото за почивка на Христос като свое собствено в добре познатата любов на Отца. Ние имаме право да го считаме за наше – чрез Неговия абсолютен дар – и да живеем в него практически през целия стрес и напрежение на обстоятелствата.
Още веднъж се споменава официално в Колосяни 3:15: „И мирът Христов да царува в сърцата ви“, упражнявайки своето благословено влияние във всичко, което е там, „за което и бяхте призовани в едно тяло“, и така във всички наши отношения с нашите събратя християни.
Божият мир
Остава само да се подчертае силно условният характер на мира, обещан във Филипяни 4. Но единственото условие е да се доверим на Бога с това, което би ни натоварило, като прехвърлим грижата върху Него, вместо да я носим като тежест върху сърцата си. Сега това не е мирът на Христос, Който като човек премина през сцената на изпитанието, а мирът на Бога на трона, където никога не е идвал дъх на изпитание, който Той гарантира, че ще пази нашите сърца и умове.
И ако нашите бедни сърца биха казали, че това е напълно неразбираемо, Бог е предвидил и ни казва, че то „надминава всяко разбиране“. Той не очаква от нас да го разберем, но като действаме според Неговото слово с просто сърдечно доверие в Него, ние ще осъзнаем истината му. Нека то бъде все повече и повече с нас.
