Поглед нагоре – декември 2014 г. — Списание „Благодат и истина“
Господнята трапеза Коментари върху 1 Коринтяни 10:14-22
Понякога е добре да погледнем свежо на стара тема. Тази статия има за цел да изложи възможно най-кратко това, което смятаме за хода на мисълта, същността на аргумента в този пасаж, който говори за Господнята трапеза.
Контекстът, както винаги, е важен. В началото нека си припомним, че Първо послание към Коринтяни се занимава с практическите въпроси, пред които е изправена Църквата на земята. Аналогия може да се намери в книгата Числа (показваща Божия земен народ по пътя му през пустинята). Ние не приравняваме Израел с Църквата, тъй като двете са напълно различни една от друга. Въпреки това, някои от преживяванията на Израел дават илюстрации и поучения за вярващите днес.
Глава 10 е показателен пример. Първите 13 стиха вземат няколко инцидента от националната история на Израел и извличат поуки от тях за днес. Ключовото послание, което се повтаря с помощта на тези примери, е: „Насладата от външни привилегии не е гаранция за Божието одобрение.“ За да видите това, разгледайте случаите в следната таблица:
Външна привилегия Но без одобрение Причина
„под облака“ (ст.1 JND) „минаха през морето“ (ст.1) „кръстени в Моисей“ (ст.2) „ядоха същата духовна храна“ (ст.3) „пиха същото духовно питие“ (ст.4) „но Бог не беше доволен от повечето от тях, защото бяха разпръснати в пустинята“ (ст.5) похот (ст.6) идолопоклонство (ст.7) блудство (ст.8) изкушаваха Бога (ст.9) роптаеха (ст.10)
Привилегиите са впечатляващи (колона 1), но те не донесоха Божието одобрение: Той „не беше доволен“ от повечето хора. Причината (колона 3) беше, че докато бяха „участници“ във външни привилегии, тяхното морално състояние не угоди на Бога; и те действаха по начини, които Той не можеше да одобри.
Всичко това е от значение за нас. Стих 11 заявява, че тези неща са им се случили като примери за нас и за наше предупреждение [наставление] (виж ст.6). На този фон стихове 12 и 13 са утешителни: Въпреки че провалът е възможност, поражението не е необходимост. Въведението (ст.1-13) подготвя пътя за учението на апостола относно Господнята трапеза (ст.14-22). Тази връзка е посочена от думата „затова“ в стих 14.
Началното изявление: „Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството“ изглежда сурово въведение към темата за трапезата. Но, както толкова често в това послание, сериозен проблем дава повод за положително учение. Коринтяните се чувстваха свободни да се свързват с идолопоклонството, а апостолът използва истината за трапезата, за да покаже колко погрешно е това. Нека разгледаме този аргумент в детайли и да се опитаме, с Божията помощ, да видим хода на мисълта: връзката между идолопоклонството от една страна, и олтара, трапезата и символите [хляб и вино] от друга.
Първа точка, която трябва да се отбележи, е, че Павел говори за четири външни дейности: благославяне на чашата, разчупване на хляба, ядене от еврейските жертви и принасяне на жертви на идоли. След това той показва, че всеки път тази външна дейност изразява и предполага общение с по-дълбок принцип: общение с кръвта на Христос (ст.16), тялото на Христос (ст.16), олтара на Израел (ст.18), Господнята трапеза (ст.21) и трапезата на демоните (ст.21), съответно. Това е обобщено в следната таблица:
Външна дейност Предполагаемо общение с
Благославяне на чашата Разчупване на хляба Ядене от (еврейските) жертви Принасяне на жертви на идоли кръвта на Христос тялото на Христос олтара на Израел демони
По този начин апостолът показва, че външното общуване с езически, идолопоклоннически церемонии предполага общение с демони – заключение, което, без съмнение, е изненадало коринтяните. Те биха възразили по следния начин: „Ние не сме замесени в идолопоклонство, защото посещаваме храмовите дворове само за да ядем месо; ние сме убедени, че идолите са нищо и не вярваме в тях.“ Павел предвижда това възражение, като заявява, че много добре е знаел, че идолът е нищо (ст.19); той сам е учил това по-рано (8:4). Въпреки това, невярващите са вярвали в идоли – така че това, което са правили, е било идолопоклонство. Ако коринтяните се замесят външно с него, те биха били виновни за вътрешно общение с принципа зад него: поклонението на демони.
Същността на учението на апостола е, че коринтяните е трябвало да осъзнаят принципа, че външното общуване предполага вътрешно общение, защото той вече е бил приложен по времето на закона (ст.18). Той подсилва това, като използва две различни гръцки думи за „общение“:
- metecho – означаващо външно общуване и обикновено превеждано като „участие“, и
- koinonia – изразяващо близко, вътрешно общение и обикновено превеждано като „общение“. Във всеки от четирите случая в горната таблица апостолът използва думата koinonia, показвайки, че външната дейност предполага близко, вътрешно общение (ст. 16,18, 20).1
- В заключение, апостолът заявява, че двете предполагаеми общения са несъвместими. „Не можете да пиете Господнята чаша и чашата на демоните; не можете да участвате в Господнята трапеза и в трапезата на демоните“ (ст.21). Тук той използва по-слабата дума metecho, защото дори външното общуване е забранено, тъй като би предполагало вътрешно общение (koinonia) с два противоположни принципа.
Много други коментари биха могли да бъдат направени и са били направени върху този пасаж. За краткост се ограничаваме до два въпроса, които възникват:
- Учението за Господнята трапеза свързано ли е с това, което правим по време на вечерята, или с това, което правим през цялата седмица?
- Как един християнин днес може да живее и да участва в Господнята трапеза по начин, който угоди на Господа?
- Що се отнася до първия въпрос, отговорът е „и двете“. Ясно е, че текстът говори за символите (ст. 16,17, 21). Следователно, Господнята трапеза не може да бъде отделена от тях. Но учението не се отнася до начина, по който участваме (това е разгледано в глава 11), а до истината, изразена 2 в това действие, а именно:
- че имаме общение с кръвта на Христос и (физическото) тяло на Христос (ст.16), и
- че сме членове на тялото на Христос (Църквата) (ст.17).
- С други думи: ние изразяваме общение с Христос и с тези, които са членове на Неговото тяло.
Следователно, поради истината, предполагана и изразена, когато вземаме символите (по време на вечерята, разбира се), има последици за всичко, което правим през останалата част от седмицата. В непосредствения коринтянски контекст, който даде повод за тези наставления, това означаваше: „Ако вземате символите в Господния ден, не можете да се свързвате с идолопоклонство през останалата част от седмицата.“ Същият принцип важи и днес: „Ако вземаме символите в Господния ден, не можем да се свързваме с това, което опозорява Христос през останалата част от седмицата.“
По никакъв начин нищо от гореизложеното не означава, че Господнята трапеза е физическата маса, на която са поставени символите. В Писанията трапезата означава общение (или съпричастие), а общението, което изразяваме, като вземаме символите, изключва [забранява] участие във всяко общение, което опозорява Господа.
Вторият въпрос е уместен и труден за всеки вярващ. Предвид разпокъсаността в християнското изповедание, къде трябва да отиде той? Отговорът не е в етикет или в адрес на конкретна група християни. Ако един вярващ търси място, където да участва в символите по начин, който е в съответствие с Господнята трапеза, той или тя трябва да търси следните характеристики:
- Признаване на единството на тялото на Христос: Ние участваме в хляба, защото сме членове на това едно тяло, а не членове на която и да е организация или деноминация (ст.17),
- Признаване на Господнята власт (това е Неговата трапеза!) и на Писанията (ст.21), и
- Отделяне от зли асоциации, без външно участие в това, което опозорява Господа (ст.21).
- Нека Господ ни помогне да бъдем по-съзнателни за това, което изразяваме, когато участваме в символите, и да Го почитаме, като живеем по начин, който е в съответствие с общението на Неговата трапеза.
КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ
- Преводът на Дарби използва думата „общение“, за да преведе koinonia във всичките четири случая. Крал Джеймс я използва само в стих 16, с „участници“ и „общение“ съответно в стихове 18 и 20.
- Глава 11 говори за още два аспекта на разчупването на хляба: това е възпоменание (ст.25) и тези, които разчупват хляба, възвестяват смъртта на Господа (на разумното творение; ст.26).
От Майкъл Хардт (Адаптирано)
