Поучителна история преминава през Псалми 104, 105 и 106. Псалм 104 възхвалява Бога на мъдростта, Който е създал света; Псалм 105 възвеличава Неговата изкупителна сила и благодат. Но Псалм 106 изповядва, че Неговият народ многократно се е бунтувал срещу Него, техния Създател и Спасител. В праведност Той ги съди, изпращайки ги в плен.
Нашите Библии разделят 150-те събрани Псалми на пет раздела, или книги, и Псалм 106 завършва четвъртия. Това е доста тъжен край. Единствената надежда, намерена там, е, че Бог може отново да покаже милост и да събере Своя народ (Пс. 106:47). Но тогава идва радостта от Псалм 107! „Нека изкупените от Господа кажат така, които Той е изкупил… и събрал от земите“ (107:2–3), точно както се е молил писателят на Псалм 106.
Псалм 107 дава четири примера за избавление. Някои хора скитаха в пустинята с припадащи души, но Господ ги заведе в град (ст. 4–9). Някои издържаха окови и тежък труд заради бунта си, но Господ ги изведе от тъмнината и счупи оковите им (ст. 10–16). Други страдаха от физически неразположения заради глупавите си грехове, но Господ ги изцели чрез Своето слово (ст. 17–22). Трети пък се сблъскаха с бурни морета и бяха на края на силите си, но Господ успокои вълните и ги доведе до безопасност (ст. 23–32). Във всеки случай псалмистът заявява: „О, да благодареха човеците на Господа за Неговата благост и за Неговите чудни дела към човешките синове!“
Изкупените от Псалм 107 могат да бъдат свързани както с историята, така и с пророчеството, но със сигурност трябва да намерим урок и за себе си. Чудили ли сме се някога на Божието творение и хвалили ли сме Го за спасението – но след това сме се бунтували срещу Него? Нека викаме към Него! Ако размислим върху тези неща, ще разберем благостта на Господа.
