Разбиране на бунта на старата природа срещу Бога

Разбиране на СТАРАТА ПРИРОДА

През 1936 г., когато Испанската гражданска война наближаваше своя край, генерал Емилио Мола правеше последните си планове за нападение над Мадрид. Някой го попита коя от четирите му колони ще бъде първата, която ще влезе в града. Той отговори „петата“. Отговорът му стана световноизвестен. Най-важната колона на генерал Мола беше група от бунтовнически симпатизанти, които вече бяха в града, заети да работят зад лоялистките линии, за да подпомогнат неговата кауза. Оттогава терминът „пета колона“ се използва по целия свят за описание на предатели, които помагат на врага отвътре. Всички вярващи имат бунтовнически дух в себе си, така да се каже, пета колона, която е в активен бунт срещу Бога.

Освен разбирането на този факт, би било уместно вярващите да проучат какво иска тяхната стара природа, плътта. В какво се слави тя? Какви са нейните цели? Ако плътта мотивира нашето поведение, резултатът няма да угоди на Бога. Така че е разумно да разберем собствената си покварена природа, за да разпознаем по-добре нуждата си от Божията помощ за преодоляване на нейните безбожни склонности. Нашата плът копнее за много неща, но по-голямата част от тях могат да бъдат характеризирани със следните пет дейности.

Плътта се противопоставя на Бога

Трябва да е очевидно, че плътта се противопоставя на Божия характер, но много християни са осакатени в духовния си път, защото разчитат на собствената си мъдрост, сила и емоции, за да управляват ежедневието си. Плътта е напълно неспособна да ръководи вярващия към свят живот; ето защо Господ Исус каза, че „плътта нищо не ползва“ (Йоан 6:63 NKJV). От

Писанието е съвсем очевидно, че делата на плътта са морално противоположни на плода на Духа; това, което плътта естествено контролира, и това, което Божият Дух свръхестествено прави в живота на вярващия, са напълно противоречиви. Плътта се наслаждава на грехове като „прелюбодеяние, блудство, нечистота, разврат, идолопоклонство, магьосничество, вражди, раздори, ревност, избухвания на гняв, егоистични амбиции, разцепления, ереси, завист, убийства, пиянство, гуляи и други подобни“ (Галатяни 5:19-21). От друга страна, тези, които са контролирани от Божия Дух, ще демонстрират „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост и себеобуздание“ (Галатяни 5:22-23); те не са егоистични, а по-скоро се отдават на другите.

Плътта копнее да бъде обслужвана от други и жадува за повече от необходимото или законното, за да задоволи своята необуздана природа; но духовният човек е безкористен и се държи по същия начин, както Бог. Плътската природа не само се противопоставя на Божиите неща, но е и обида за Божия характер. Следователно, Павел предупреждава, че „тези, които са в плътта, не могат да угодят на Бога“ (Римляни 8:8), и че живеят в духовно отделяне от Бога. Той не може да има общение с тези, които активно Му се противопоставят (Римляни 8:13). Вярващият трябва да помни тази реалност следващия път, когато обмисля грях. Вярващият не може да направи нищо угодно на Бога, освен ако не пребъдва в Христос (Йоан 15:4-5); Светлината на света не може да пребъдва с никого в тъмнина.

Плътта се възвисява

Плътската природа обича да сравнява своите способности, успехи, физически черти и т.н. с тези, които особено изостават от нейните собствени възприемани превъзходства. Независимо дали става въпрос за размера на уловена риба, броя на застреляните елени, постиженията на децата, славата, доходите или наградите, плътта обича да сравнява. Защо? Защото такива сравнения предизвикват или гордост, или завист, а плътта обича да стимулира и двете емоции. Бог мрази гордостта; всъщност, според Притчи 6:16-17, тя оглавява списъка с неща, които Бог мрази. Бог също така провъзгласява: „Гордостта и надменността

и злия път, и извратената уста мразя“ (Притчи 8:13). Соломон дава мрачно предупреждение относно греха на завистта: „Здравото сърце е живот за тялото, но завистта е гниене за костите“ (Притчи 14:30). Сравненията между вярващите обикновено водят до греховни мисли.

Християните в Коринт сравняваха способностите на различни проповедници и след това започнаха да следват определени мъже вместо Христос. Крайният резултат от това гордо поведение беше разделение в Църквата (1 Коринтяни 1:12). Павел открито порица желанието им да сравняват Божиите служители един с друг, защото този грях унищожаваше единството на събранието; Христос нямаше правилното си място в сърцата им (1 Коринтяни 4:6-7).

Бог е Този, Който ни прави различни един от друг; и каквито и черти, активи или способности да имаме, те са ни дадени от Него. Ние нямаме нищо, което да не е дошло от Него, така че няма причина да сравняваме себе си с другите или да сравняваме хората един с друг. В човечеството няма превъзходни същества, освен Христос. Ако вярващите наистина разбираха, че са само управители на всичко, което имат, нямаше да има слава в плътта, а само в Бога. Същността на греха е отхвърлянето на Божия суверенитет и претендирането за правото да управляваш себе си. И все пак, на вярващите е наредено да нямат никакво доверие в плътта (Филипяни 3:3-4) и да се славят само в Господа (1 Коринтяни 1:31).

Плътта иска показност

През цялата Библия Божият народ е бил призоваван да излезе от две идеологии, противопоставящи се на Бога. Първата е светското удоволствие – система от светско мислене, която цени преходния момент повече от вечните Божии цели. Втората е светската религия – система от хуманизирани действия, които обезценяват Христовата смърт и възвисяват самоусъвършенстването и самооценката. Където и да се събират Божиите хора, за да образуват местна църква, ще има някои в тази група, които са склонни да разчитат на легализма като средство за изтъкване на по-голяма духовност (те преследват светската религия). Други симулират духовност, като злоупотребяват със свободата си в Христос; тези индивиди са склонни да се установяват, да се отдават на плътта си и в крайна сметка да станат духовно летаргични (те стават жертва на светското удоволствие).

Например, църквата в Коринт преследваше светското удоволствие, докато църквите в Галатия бяха неблагоприятно засегнати от светската религия. Плътта мотивира и двете идеологии и и двете имат за цел да докажат на другите, че е постигната истинска духовност. И все пак, това не е истинска духовност, а хуманизирана форма на такава. Следователно, изисква се божествена мъдрост и благодат, за да се живее Христово-почитаща свобода, която търси доброто на другите и Божията слава.

Още едно средство, чрез което плътта издига духовна фасада, е чрез призоваване на идеологията на световната религия. Световните религии винаги са използвали самоизмислени дела, за да утвърдят човешката духовност. Следователно, хуманизираното християнство е заменило ясните учения на Писанието, като е насърчавало религиозни ритуали и църковни традиции като средство за измерване на религиозния статус на човек. Ние сме същества, които искат видими и чуваеми потвърждения на невидими духовни реалности, затова се опитваме да ги произведем, за да създадем чувство за сигурност. Истинската духовност обаче не може да бъде постигната чрез самоусилие, а по-скоро чрез липсата му. Духовният човек, ръководен от Светия Дух, живее истината, а не религиозния ритуал. Павел порица легалистите от своето време, че налагат своята религиозна програма на младите християни в Галатия, за да направят добро впечатление на плътта (Галатяни 6:12-15).

Плътта цени видимото

Това, което се вижда, е по-очевидно за нас от това, което не се вижда; следователно плътта придава голямо значение на такива неща като естествени способности и физически черти. Това обяснява защо телевизионните програми и реклами обикновено са насочени към апетитите на плътта, а не към разума. Плътският човек ще бъде по-мотивиран от похот, отколкото от здрав разум. Много продукти са продадени, защото красива жена по бикини ги е рекламирала. В този случай мъжете свързват рекламирания продукт с жената, която го рекламира, и са мотивирани да го купят по различна причина от стойността на продукта.

От Притчи 7 научаваме, че сексуалният грях на жената е да примамва, а сексуалният грях на мъжа е да следва. Поради тази причина Петър предупреждава жените срещу флиртуващия външен вид и действия (1 Петрово 3:3-4). Гръцката дума в 1 Петрово 3:3, преведена като „нареждане“ („украсяване“ KJV), е космос. Тя означава „подредено разположение“ или „украса“. Интересно е, че обикновено се превежда като „свят“ в Новия Завет, значение, което е илюстрирано за нас в Битие 1, когато Бог създаде подреденото разположение, в което живеем. Английската дума „козметика“ произлиза от гръцката дума косметикос, което означава „умел в подреждането“. Коренът й произлиза от космос.

Нашата западна култура е силно повлияна от световната оценка за красотата и очевидната нужда да се подобри външният вид, за да се съобрази с нейните плътски стандарти. Следователно, се харчат състояния за импланти, корекции, лифтинги, тен, оцветяване, подчертаване, козметика и т.н. Трябва да се грижим добре за телата си, защото те са Божии храмове, но по-голямата част от това, което светът рекламира като необходимо, надхвърля физическата годност или грижата за кожата и косата. Това е очаквано, тъй като световният стандарт за красота е доста различен от Господния.

Простият факт е, че всички ние имаме крехки тела, които непрекъснато напредват към гроба. Не е нужно да крием или отричаме този факт; по-скоро трябва да си го напомняме. Бог цени вътрешното пред външното: „Затова не се обезсърчаваме; но макар и външният ни човек да тлее, все пак вътрешният се обновява ден след ден“ (2 Коринтяни 4:16). Духовният характер, а не физическите черти, е полезен за напредъка на Божието царство.

Плътта жадува за повече

Бог е програмирал естествени предпазни мерки в телата ни, за да управлява тяхната годност: жадуваме, когато тялото се нуждае от течности, гладуваме, когато се нуждае от хранителни вещества, и спим, когато се нуждае от почивка. Тези естествени механизми за поддържане на живота са съществували преди грехопадението на човека. Въпреки това, след като човек съгреши срещу Бога, нов дух на беззаконие започна да управлява функциите на нашите тела. Бог нарича този проблем с контрола, наследен от Адам, похот (1 Йоан 2:16). Плътта жадува за повече от необходимото, допустимото и уместното. Умереността не е в рамките на плътта, освен ако няма нещо, което да се спечели от самоограничение.

Има много неща, за които нашата плът може да жадува: социален статус, слава, храна, пороци, сексуални удоволствия, пари, красота и т.н. Невъзможно е да позволим на плътта си да жадува за това, което иска, без неблагоприятни последици за поведението. Петър ни казва, че вярващият не може едновременно да живее според плътта и да бъде в Божията воля (1 Петрово 4:2). Светът е морална пустош; няма нищо в неговите граници, което да може да обогати или укрепи духовния човек. По каква причина тогава християнин би жадувал за това, което може само да намали неговата или нейната духовна жизненост?

Заключително наставление

Има по-добър начин на живот; вярващият не трябва да живее така, както е живял естествено, преди да познае Христос; старият човек е позиционно мъртъв и сега вярващият трябва да живее Христовия живот (Ефесяни 2:1-7). Петър обобщи целта на всеки вярващ по време на неговото или нейното пребиваване на земята: „За да не живее вече останалото си време в плътта според човешките похоти, а според Божията воля“ (1 Петрово 4:2). Павел живя живота си според тази истина (2 Коринтяни 1:12), защото знаеше, че ако не го направи, това ще доведе до корабокрушение на живота му (1 Коринтяни 9:27). Той знаеше, че ако не изпревари плътта си с една крачка и не я държи под контрол, ще загуби свидетелството си сред езичниците и служението му за Христос ще приключи. Докато вярващите живеят според тази истина, животът на Господ Исус се проявява в тяхната смъртна плът; това е сладко благоухание, което ще накара изгубените да размишляват върху добротата на Христос и валидността на Неговото послание (2 Коринтяни 4:11).

КРАЙНА БЕЛЕЖКА

• Джордж Суитинг, Предателство в Църквата (Moody Press, Чикаго, ’92), стр. 74.