От: Ф. А. Хюз
Това, че благословеният Бог, Вечен, Величествен в слава и сила, благоволява да говори на хората, е едновременно най-благословено и предизвикателно по своя характер. Благословено наистина, тъй като чрез него сме въведени в сфера на неописуема радост – „като сте новородени… чрез Божието слово, което живее и трае до века“ (1 Петър 1:23). Скъпоценният дар на вярата, принципът, върху който „праведният ще живее“ (Гал. 3:11); това, чрез което, наред с други неща, вярващият е „оправдан“ (Рим. 5:2); е осветен (Деяния 26:18); има сила да победи света (1 Йоан 5:4); мъдрост да разпознае ръката на Създателя (Евр. 11:3); идва при нас чрез посредничеството на същото това Слово – „Вярата идва от слушане, а слушането – от Божието слово“ (Рим. 10:17).
Божието Слово е духовната храна на вярващия – „Човек няма да живее само с хляб, но с всяко Божие слово“ (Лука 4:4). Каква чистота на мотиви и поведение би последвала тогава, защото „всяко Божие слово е чисто!“ Докато ни се помага в оценяването на тези и други подобни скъпоценни истини, нека по-лесно да посрещнем предизвикателството на Писанието – „Защото Божието слово е живо и действено, по-остро от всеки двуостър меч, пронизващо до разделяне на душа и дух… съдия на мислите и намеренията на сърцето“ (Евр. 4:12).
Божественият Говорител: Синът като Слово
Настоящата епоха е силно облагодетелствана от уникално скъпоценния начин, по който Божието Слово е достигнало до нас – „Бог… в тези последни дни ни говори чрез Своя Син“ (Евр. 1:1,2). Друг превод казва „ни говори в Син“.
„Сам Бог говори, не чрез друг; не като Отец, нито в Лицето на Отца; не просто чрез Светия Дух, но като Самия Себе Си, божествена Личност, и тази Личност е Синът“ (Дж. Н. Дарби). Първите няколко стиха от Йоан, глава 1, правят съвършено ясно,
че Този, чрез Когото Бог е говорил, носи титлата „Словото“, и че като такова Той вечно е бил – „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.“ Добре е да се поклоним в обожание и поклонение пред славното величие на благословения Един, чрез Когото Божиите съобщения са достигнали до нас! Слушайте Неговите думи в Йоан 17:24 – „Отче… Ти Ме възлюби преди създаването на света.“
Всяко такова съобщение носи авторитета и величието на самата вечност и разкрива любовта на Този, Който вечно е пребивавал в лоното на божествените привързаности. Цитираме отново… „Това е откровението на вечния Логос преди цялото творение… съществува. Езикът на евангелието е възможно най-ясен и, като меча на рая, се обръща във всяка посока, в противовес на мислите и разсъжденията на хората, за да защити божествеността и личността на Божия Син“ (Синопсис на Йоан 1). Гореизложеното се подчертава, защото ако не ни помогне силата на Духа да оценим по-пълно личната слава и величие на Сина, ще бъдем бавни да приемем авторитета и да ценим благословението, съдържащо се в словото, което Той съобщава.
Авторитетът и изпълнението на Божието Слово
Отнасяйки се отново към стиха в Евреи, глава 1, не може да има никакво предположение за отслабване по какъвто и да е начин на предишните изказвания на благословения Бог, Който „в миналото говори на бащите чрез пророците.“ Господ Исус дава най-скъпоценно тълкуване на такива съобщения, когато говори на двама от Своите, „Той им тълкуваше във всички Писания нещата, отнасящи се до Него Самия“ (Лука 24:27).
В Матей 5:18 отново имаме Неговите собствени думи, че Той дойде да изпълни пророческото слово – нито „една йота или една чертица“ от което няма да отпадне. Думите са най-малките знаци в еврейския и гръцкия език – един от тях е просто малка точка, използвана за разграничаване между една буква и друга. Така имаме собствената дума на Господа, че нито една йота от божественото говорене няма да бъде пренебрегната. Многостранната природа и сила на Словото
Библейските препратки към Божието Слово са многобройни и разнообразни, и в своята цялост са извън обхвата на този труд. Можем само да обърнем внимание на много малко от тях.
Без съмнение Божието Слово е способно да посрещне всеки проблем – физически, морален или духовен. В Притчи 30:5 четем – „Всяко Божие слово е чисто“; и в Псалм 119:140 – „Твоето слово е много (изключително) чисто.“
Какъв ресурс в този свят на нечистота и зло! „С какво ще очисти младият човек пътя си? Като внимава според Твоето слово“ (Пс. 119:9). (С изключение на две или три, всеки стих в този Псалм от 176 стиха по някакъв начин се отнася до важността на Божието Слово за Неговия народ.) Йоан в първото си послание говори за младите мъже като силни и способни да победят лукавия – Божието Слово има постоянно място в тях. Наистина победоносен живот; не виждаме ли съвършеното изражение на това в нашия благословен Господ, когато е изкушаван от дявола в пустинята? Чрез същото това слово ние сме „осветени“ – отделени от всичко, което е несъвместимо с истината (Йоан 17:17); чрез „измиването с вода чрез Словото“, под умелата ръка на Христос, вярващите са осветени и очистени, за да бъдат представени в крайна сметка „без петно“ (Еф. 5).
Възлюбени, както Той, нашият скъпоценен Господ, напусна сцената „без петно“ (Евр. 9:14) – (винаги вътрешно така), така и ние, чрез дейностите на Неговата непрестанна любов, ще бъдем представени пред Него „без петно.“ Словото на Истината
То е „Словото на Истината“ и като такова носи отпечатъка на цялото Божество. За Бога се говори като за „Бог на Истината“ (Исая 65:16); Господ Исус говори за Себе Си – „Аз съм Истината“; и Йоан както в евангелието, така и в посланията се отнася до „Духа на Истината.“
Истината на Божието Слово ни освобождава от цялата измама и неистина на свят, който лежи в скута на дявола – този, който е лъжец от самото начало. Да се намериш да ходиш в истината е източник на положителна радост за тези, които биха служили с Божието слово на Неговия народ (2 и 3 Йоан).
Словото на Евангелието и Обещанието
То е „словото на евангелието“, в което е въплътено „словото на спасението“, „словото на Божията благодат“, „словото на примирението“; на „праведността“ и на „силата“.
Накратко, в скъпоценното Божие слово виждаме пълното и цялостно откровение на Неговата вечна цел, разкриването на Неговото сърце на любов и проявата на ресурсите, които са на Негово разположение за посрещане на всяка нужда на Неговите създания. От него, като „слово на живота“, извира поток от вечно освежаване, което радва сърцата на вярващите, докато те вървят по сухите и пустинни места на сцена, лишена от всяка радост и удовлетворение от нахлуването на греха, и където всичко лежи под мрака на смъртта.
То е „словото на обещанието“, всяка частица от което със сигурност ще се сбъдне. „Завинаги, о, Господи, Твоето слово е утвърдено на небето“ (Пс. 119:89). Всичко е осигурено в истинския „ковчег на свидетелството“ – „Защото всички Божии обещания в Него са да, и в Него, амин.“ В нарастващата морална и духовна тъмнина на днешния ден имаме в Божието Свято Слово „по-сигурно пророческо слово… светлина, която свети на тъмно място, докато денят се зазори и утринната звезда изгрее.“ Способността на човека да произвежда все по-мощни методи за унищожение трябва да ни накара като вярващи да се движим трезво и молитвено пред нашия Бог, но нямаме причина за несигурност. Петър ни казва във второто си писмо, че небесата и земята, които сега са, чрез същото слово (на Бога), запазени… „за деня на съда.“
Нищо не може да ускори или забави определеното Божие слово! Но преди този ден слушаме с безгранична радост писмото на Павел до солунските християни, докато той подробно описва „чрез Словото на Господа“ скъпоценната истина за бързо настъпващия момент, когато спящите и живите светии ще бъдат грабнати… „за да посрещнат Господа във въздуха“ (1 Сол. 4). Колко уместно в тази връзка е „словото на Моето търпение“ (Откр. 3:10).
Словото на Кръста
Накрая, отбелязваме израза „словото (логос) на кръста“ (1 Кор. 1:18). В „словото на кръста“ Бог е благоволил да разкрие Своя ум по отношение на мъдростта и гордостта на човека – и в този кръст го е отстранил напълно. Но, слава Богу, е разкрит друг благословен човек, Божият Христос.
Един, в Когото „мъдрост, и праведност, и освещение, и изкупление“ са достъпни за вярващия. В Него е съсредоточено Божието свидетелство; Той като вечно живо Слово може единствено, чрез Божия Дух, да направи писаното слово напълно ефективно в нашите сърца, и ние сме призовани (Кол. 3:16) да „оставим Христовото слово да обитава в нас (вас) богато с всяка мъдрост.“ Останалата част от стиха е богата на потенциал!
Словото и Светът
Политическите и номиналните религиозни кръгове на света имат малко разбиране за Божието Слово. Лука 3:1-2 показва, че докато Бог е напълно наясно с тяхното положение и територия, Неговото слово е изрично дадено на човек извън всички тях – Йоан Кръстител в пустинята.
Възвеличаване на Божието Слово
Има забележителен израз в Псалм 138:2,
„Ти си възвеличил словото Си над цялото Си име.“ Има ли някакво обяснение за това в стихове 4 и 5?
„Всички царе на земята ще Те хвалят, о, ГОСПОДИ, когато чуят думите на устата Ти?“ Няма ли славата на ГОСПОДА (ст. 5) да бъде увеличена в очите на великите на земята, когато Неговото слово достигне до техните сърца и умове?
„Макар и ГОСПОД да е високо, Той все пак уважава смирените.“ Не е ли това свидетелство за това как Той достига чрез Своето Слово до тези, които са готови да го приемат? За един благословен факт можем да бъдем сигурни – Христос, Вечното Слово, ще остави Своя отпечатък в идния ден върху всяка черта на Божието Слово; творението ще отразява Неговото величие; мириади ще бъдат съобразени с Неговия образ; и всички ще възвестяват Неговата стойност и слава.
