„Господ на славата“ е титлата, дадена тук от Духа, на Този, в Когото всички морални, официални и вечни слави сияят с цялата си яркост. Думите се срещат два пъти в Новия Завет.
Първо, във връзка с отхвърлянето на Господа от ръката на великите на света, водачите на настоящия век, които, ако бяха притежавали онази мъдрост, която е от Бога, „не биха разпънали Господа на славата“ (1 Коринтяни 2:8). Той беше и е отхвърленият от света и приетият от небето Христос на Бога. Въпреки че никой никога не е стоял в този свят толкова достоен за неговото поклонение, толкова напълно заслужаващ неговата вярност, светът даде на „Господа на славата“ – не корона и скиптър, а кръст на престъпник и срам.
Той беше в света, който ръцете Му бяха създали, и в народа, който Той дойде да благослови и да царува над него. Но Неговите собствени не Го приеха, а Го изхвърлиха, отричайки Неговите претенции. Небето Го посрещна на най-високото Си място и Го провъзгласи за „Господ на всичко“, като Го увенча „със слава и чест“ (Евреи 2:9) в деня на Неговото възнесение. Така научаваме, че Разпънатият Христос от Голгота е „Господ на славата“ на небето. Благословено е да го знаем и знаейки го, да го признаем и да Го изповядаме за наш Господ, в това време на Неговото отхвърляне от света.
Неговата морална слава
От тези слави на Господа, Словото ни говори особено за три. Има Неговата морална слава, красотата и съвършенствата на Неговия характер, които сияеха във всички Негови думи, дела и пътища, докато Той преминаваше през света сред всички съсловия хора. Тя „не можеше да бъде скрита.“ Хората казваха: „Той е направил всичко добре.“ Демоните Го признаваха за „Светия Божи.“ Римският управител свидетелстваше: „Не намирам никаква вина в този Човек.“ Умиращият разбойник до Него свидетелстваше: „Този Човек не е направил нищо лошо.“ „Обикновените хора Го слушаха с радост“ (Марк 12:2) и изповядваха: „Той е направил всичко добре“ (Марк 7:37).
Учениците, привлечени от Него, попитаха: „Учителю, къде живееш?“ Те оставиха „всичко“, за да Го последват. Глупави и „бавни по сърце“ да вярват на всичко, което Той беше учил, и да следват пътя, по който Той ги водеше, все пак те не биха се върнали, за да не ходят повече с Него, както правеха обикновените изповедници, които нямаха жива връзка с Него. Те можеха да Го напуснат, ако искаха. Но когато Той ги попита: „И вие ли ще си отидете?“, те отговориха: „Господи, при кого да отидем?“ А! Това беше. Той нямаше равен. Няма и сега. „Най-главният сред десет хиляди“ за Своите, Той е спечелил сърцата им и ги е свързал със Себе Си. Имаше голяма привлекателност в „Господа на славата.“ Той привличаше и задържаше около Себе Си хора с различни характери, с различни постижения, с голямо разнообразие в социалното положение. Обикновени хора, неграмотни рибари, хора на културата и образованието, селяни и свещеници – всички бяха привлечени от привлекателността на Неговата Личност.
Христос ли е голямата привлекателност на нашите сърца? Можем ли да кажем, че така е с нас, възлюбени? Или светските привличания и изкушения печелят нашата любов и претендират за нашето уважение, докато към „Господа на славата“ нашата любов изстива, а нашата преданост е половинчата. Ако открием, че е така, време е да спрем, да изследваме сърцата и пътищата си, да се изпитаме и да открием кой зъл ухажор печели това място в нас, което по право принадлежи само на Господа на славата.
Неговата официална слава
Неговата официална слава като Изкупител, Пастир, Първосвещеник и Глава, ние сме призовани да „размишляваме“ (Евреи 3:1) и да признаем. Неговите претенции към нас като Изкупител, Неговата грижа за нас като Пастир, Неговото служение към нас като Първосвещеник и Неговото снабдяване за нас като Глава и Източник на всяко благословение, ние със сигурност се нуждаем и сме призовани да Го използваме така. И колкото повече Го използваме така, толкова по-близо до Него ще се придържаме. Благословено да е Неговото Име, Той е изцяло наш, изцяло за нас, винаги с нас, никога не ни забравя, не, нито за час. Нашата слава е да имаме такъв Христос, за когото трябва да можем да изповядваме, от сърце, радостно и винаги:
„Той е най-главният сред десет хиляди“ „Той е изцяло прекрасен“ „Всичко считам за загуба заради превъзходството на познанието на Христос Исус, моя Господ“ „Виждаме Исус, увенчан със слава“ (Евреи 2:9).
Неговата вечна слава
Неговата вечна слава – „славата, която имаше с Отца преди създаването на света“, тази съществена, неприложима слава, която е само Негова, която нито ангел, нито човек могат да споделят. Нея ще „видим“ (Йоан 17:24) и с поклонение ще признаем (Откровение 5:11). Но славата, дадена Му от Отца, ние ще споделим (Йоан 17:22; 1 Петър 5:1). Църквата, „облечена в слава“ (Ефесяни 5:27), не своя, а Негова, ще бъде представена безупречна в деня на Неговото идване. И когато Той се върне с проявена сила и слава в света (Колосяни 3:4), Неговите светии ще „се явят с Него“ в тази слава като последователи в Неговия кортеж (Откровение 19:14). Тази слава Неговите светии ще носят и през безкрайни векове ще показват пред всички светове (2 Солунци 1:10; Откровение 21:11).
Заниманието на сърцето с Христос като Господ на славата и Любим на душата е това, което печели и откъсва от земните неща. Блестящата слава на земята избледнява пред превъзходствата на Божия Син. Сърцето, спечелено сега от любовта и прелестта на Христос, никога няма да намери своя покой или дял в нещата „под слънцето.“ Те нямат слава, поради Неговата слава, която превъзхожда. Ако Той липсва, всичко е изгубено. С Него пустинята цъфти и пътуването към дома ще бъде „като дните на небето на земята.“
Към споделянето на тази вечна слава (1 Петър 5:9) благодатта вече е призовала всички вярващи и нито най-слабият от стадото няма да липсва там. Защото не ни ли е казано във вечното Слово, че „когото Той оправда, тях и прослави“ (Римляни 8:30). Вече е така в Божественото намерение. И така със сигурност ще бъде на практика и в опита на всички светии в определеното време. Настоящата благодат и идващата слава са неизменно свързани и никой зъл не може нито да разкъса връзката, която Сам Бог е направил, нито да осуети великата цел, която Той е формирал – че Христос и Неговият народ трябва да бъдат „прославени заедно.“
