Първият път, когато намираме думата „поклонение“ в Библията, е в Битие 22:5 (KJV). И все пак знаем без никакво съмнение, че актът на поклонение се е случвал многократно преди Битие 22. Някои примери за поклонение преди това включват случая с приноса на Авел (4:4), времето, когато хората започнаха да призовават Бога (ст. 26), и след като Ной излезе от ковчега (8:20-21).
Какво е поклонение?
Това е запълване и преливане на сърцето с величието и великолепието на Бога. Поклонението е да се поклониш и да отдадеш почит – да отдадеш благоговение, почитание и обожание. То е, когато човек се простре, или напълно и покорно се смирява пред Господа, докато е изпълнен с любов и дълбоко възхищение към Него. В това състояние поклонението се отдава на Бога.
Видове поклонение
Разглеждайки Писанието, намираме няколко форми на това, което днес се нарича „поклонение“. Те са:
- Невежо поклонение. Господ Исус и апостол Павел говориха за хора, които се покланят по този начин (Йоан 4:22; Деяния 17:23).
- Волево поклонение. Павел също говори за този вид поклонение (Колосяни 2:23), което е илюстрирано в това, което Надав и Авиуд направиха, когато принесоха чужд огън пред Господа (Левит 10:1). Приносът на Каин е друг пример (Битие 4:2-5).
- Напразно поклонение. Тук хората мислят, че наистина се покланят на Бога, но не го правят, защото сърцата им са далеч от Него (Марк 7:6-7).
- Истинско поклонение. Това се прави от истинския поклонник (Йоан 4:23-24). Желая да се занимаем с тази последна категория, докато продължаваме.
- Истинско поклонение Нека се върнем към Битие 22, където можем да научим много от Авраам. Бог го изпрати на планината Мория, за да принесе сина си Исаак. Авраам разбра, че това даване е поклонение, защото той беше призован от Бога да Му принесе своя единороден син. Цялото бъдеще на Авраам може да се счита за обвързано с Исаак. От този пример виждаме, че Бог назовава това, което иска, и Той изисква най-доброто и най-скъпото ни, най-ценното ни притежание.
В Битие 22:3 четем за бърз отговор от Авраам: „И Авраам стана рано сутринта, оседла магарето си, взе със себе си двама от слугите си и сина си Исаак, нацепи дърва за всеизгаряне, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал.“ Бог обича сърце като това на Авраам, където има бърз отговор да се движи според Неговата воля. Нашият Бог рядко използва мързеливец в Своята служба. „Както оцетът за зъбите и димът за очите, така е мързеливецът за онези, които го изпращат“ (Притчи 10:26). Това не беше така с Авраам. Той се движеше с бързина, или готовност, да изпълни Божията воля във всички въпроси. Нямаше дори най-малката нотка на колебание по отношение на принасянето на сина си на Бога. Не трябва ли нашият отговор да бъде като неговия?
Авраам разбра истината за отделянето и това се вижда, когато той предприе тридневно пътуване: „Тогава на третия ден Авраам вдигна очи и видя мястото отдалеч“ (Битие 22:4). Той пътуваше далеч от жена си, дома си и бизнеса си. Днес не сме непременно призовани да предприемем физическо пътуване, за да се покланяме на Бога, защото можем да се отделим със сърцата и умовете си от разсейванията на този свят.
Авраам предприе по-нататъшни стъпки, за да се отдели, както се вижда в стих 5: „И Авраам каза на слугите си: Останете тук с магарето; а аз и момчето ще отидем там и ще се поклоним, и ще се върнем при вас.“ Той остави зад себе си младите мъже, които не бяха призовани от Бога и вероятно нямаха връзка с Него. Те, заедно с магарето, трябва да бъдат оставени. Само Авраам и синът на неговата любов и цел трябва да отидат там и да се поклонят и да се върнат.
Представянето на този скъпоценен дар на Бога трябва да бъде далеч от очите на хората, без дори най-малка форма на показност или привличане на внимание. Всичко това е красива картина на Бог Отец и Сина, Господ Исус, които отиват на Голгота. Там Синът ще направи тази върховна жертва, в която Той чрез Вечния Дух ще принесе Себе Си без петно на Бога и ще плати цената за греховете на света.
В почти всеки библейски случай, когато се е извършвало поклонение, то е включвало принасяне на дарове на Бога, Който единствен трябва да бъде почитан. Умът ми се насочва към Матей 2, където имаме разказ за раждането на Господ Исус. Там виждаме мъдреци, пътуващи от много далечна страна, за да се поклонят на новородения Цар. „А когато Исус се роди във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим и казаха: Къде е новороденият Цар на юдеите? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним“ (ст. 1-2).
Действието на тези мъдреци, както четем по-нататък, говори много: „И като влязоха в къщата, видяха Младенеца с майка Му Мария, и паднаха, и Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, Му поднесоха дарове: злато, тамян и смирна“ (ст. 11). Те не се поклониха на Мария, защото само на Бога трябва да се покланяме (Изход 34:14, Матей 4:10); нито четем да са й поднасяли нещо. Мъдреците дойдоха да се поклонят на Исус! Техните действия на падане и поднасяне на дарове бяха всичко за Бога, Царя.
Нека и ние, като мъдри мъже и жени, паднем пред Господа в поклонение, отваряйки сърцата си и изливайки пред Него това, което сме съхранявали относно Него. „Чрез Него, прочее, нека принасяме на Бога непрестанно жертва на хвала, тоест плода на устните, които изповядват Неговото име“ (Евреи 13:15).
Поклонението не е въпрос на сантименталност или емоционалност, въпреки че сърцата ни ще бъдат докоснати или повлияни в поклонението. Стойността и ценността на това, което представяме, се крими в характеристиките на Бога и Неговия Син, а не в нашите емоции.
Първо Петрово 2:5 гласи, че духовните жертви са „приемливи за Бога чрез Исус Христос“. Това, че са приемливи, не се основава на това, което сме естествено, в нашия практически живот, на нашето красноречие или на величието на използваната сграда, а на Господ Исус. Нашите думи може да са прости, но ако са истински и говорят за Христос и Неговото дело, Бог с радост ще ги приеме. Също така, Бог иска нашият ежедневен живот и нашето поклонение да бъдат в съответствие с Неговото Слово. — Майкъл Хардт
