Тогава научихме, че ходенето по вода трябва да е естествено; нашият Господ го третираше така; и да не можеш да ходиш по нея, трябва да е неестествено за един християнин. Това е обратното на естествената мисъл; но е вярно. Не е, че се нуждаем от голяма вяра за това ходене, когато Този, Който е Командир във водите, казва: „Ела“, а че нашата вяра е „малка“, ако, виждайки буйния вятър, започнем да потъваме.
Вярата е това, което стои върху нещо, което без вяра не би могло да понесе никаква тежест. —Неизвестен
