Странно е, че не винаги гледам нагоре, ако очаквам да видя вратата на небето отворена и Този, Когото обичам, да излиза. О! Каква сцена, когато Той излезе, за да промени тези презрени тела, оформяйки ги като Своето славно тяло!
Не мислете, че Този, Който ви спаси от Египет, иска да се скитате в пустинята, сякаш Той не е приготвил подходящо място за вас. Той иска да ходите като онези, за които е приготвено мястото: място, където Той ще има всички Свои около Себе Си, в цялата Си красота, преливащо от цялата Си радост; когато Той завинаги ще е изкоренил всеки корен, който ни е тревожил в пустинята. Поклонниците и войниците на кръста ще бъдат променени по такъв начин, че нищо тук долу не би било достатъчно добро за тях; нищо по-малко от небето няма да свърши работа. Не се задоволявайте с нищо по-малко. Христос никога не е имал дом тук долу. Този свят беше пустиня за Него; той не носеше отпечатъка на сърцето на Неговия Отец. Ако има странно място за мен, то трябва да е мястото, където моят Господ беше разпнат.
Няма радост в този живот като радостта от ходенето с Бога, като радостта от избирането на стъпките ми след моя Господ, с Неговия поглед върху мен, следвайки стъпките ми през цялата пустиня.
