Признавам, че тази тема е повдигана в миналото, за да предизвика противоречия във връзка с Личността на нашия скъпоценен Господ и Неговата майка. В стремежа си да отговоря на питащия човек осъзнавам, че това може да изглежда като опит да се популяризира уникалността на Мария, майката на нашия Господ, но по-скоро и категорично, това е да се популяризира и възвиси Личността, която във всичко трябва да има превъзходство, и да се запази същественото място, което Той трябва да има в сърцето и ума на всеки, който изповядва, че Го обича. Ние се стремим, правилно, да пазим Неговото Вечно Синовство, Неговата съвършена Човечност и съвършенството на Неговото дело. Тази малка статия, смирено стремяща се да сравнява писание с писание, би демонстрирала уникалното място, което Той е имал в дома на Йосиф и Мария.
Родословието на Христос
Родословието в Евангелието на Матей е родословието на Йосиф, съпруга на Мария. То е царско родословие и от него нашият Господ е роден като законен Цар на Израел, защото Йосиф е бил Негов законен баща според еврейския закон. Но освен че е дал на нашия Господ законно право на трона на Израел, Йосиф няма нищо общо с идването Му на света. Той и неговото родословие нямат кръвна връзка с Господа. За да получим действителното родословие, от което Той е дошъл на света, трябва да отидем на Лука, глава трета, където имаме родословието на Мария. Това родословие, доколкото можем да съдим по човешките стандарти за праведност, е чисто и непорочно. Нито един човек от страната на Мария, от Натан надолу, няма петно в записа си в Божието Слово.
И Мария, и Йосиф произхождаха от племето Юда и двамата бяха потомци на цар Давид. Но пътят се разделя при двамата сина на Давид, Соломон и Натан.
Соломон е бил баща на родословието на Йосиф, докато Натан е бил баща на родословието на Мария.
Тъй като Евангелието на Матей представя Христос като Цар на Израел, родословието на Йосиф се връща само до Авраам. Обаче Евангелието на Лука Го представя като Човешкия Син, и затова родословието на Мария се връща до Адам.
Самоличността на „Неговите братя“
Но какво да кажем за онези, които в Словото са наречени „Негови братя“, които са живели в едно и също домакинство с нашия Господ? Не са ли те синове на Йосиф?
Не вярвам, че могат да бъдат по следната причина:
Родословието на Йосиф и пророчеството
Йосиф не можеше да има дете, което да седне на Давидовия престол, защото той е правнук на Кония. Бог ясно заяви, че Кония ще има
никой от неговото потомство да не седи на Давидовия престол (Еремия 22:30), (Еремия 36:30), (Матей 1:12)
и последният от потомството на този нечестив цар беше Йосиф, въпреки че самият Йосиф беше праведен човек (Матей 1:19), пророчеството трябва да се изпълни. Сега в Матей 13:55 научаваме, че има четирима мъже, известни като „братя“ на Господа, и те са: Яков, Йосия, Симон и Юда. Други писания ни показват, че е имало и няколко сестри, вероятно три. Той току-що беше дошъл в Назарет, „Неговата собствена страна“, и хората там казаха: „Не е ли този синът на дърводелеца? Не се ли казва майка Му Мария? И братята Му, Яков, и Йосия, и Симон, и Юда?“ Нека сега изследваме това, сравнявайки писание с писание!
Изследване на майката на братята
Майката на тези четирима братя е била жена на име Мария, както намираме в Марк 15:40, сцена на разпятието: „Имаше и жени, които гледаха отдалеч: между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майката на Яков по-малкия и на Йосия, и Саломия.“ Но тази Мария е била сестра на самата Дева. Това е изведено в друго позоваване на същия инцидент, Йоан 19:25,
„А при кръста на Исус стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария, жената на Клеопа, и Мария Магдалина.“
Това следваше странен обичай от онова време, понякога да се дават две сестри с едно и също име. В Матей 27:56 тази Мария отново е наречена майка на Яков и Йосия.
Заключение: Братовчеди, а не братя и сестри
Следователно мисля, че можем ясно да заключим от Писанието, че:
Тези мъже, Яков, Йосия, Симон и Юда, всъщност не са били братя на нашия Господ, а братовчеди. Те и техните сестри са били деца на Мария, сестрата на Дева Мария, и Клеопа, известен още като Алфей. Защото е било известен обичай в тази част на света да се наричат „братовчедите“ „братя“. Освен това изглежда, че това семейство е живяло в същата околност с Мария, майката на нашия Господ (Марк 6:3), и така би било естествено хората в квартала да ги наричат Негови братя. Знаем, че Мария, майката на Господа, е била вдовица по време на кръста и грижата за нея е била поверена на ученика Йоан, който я е прибрал у дома и се е грижил за нея до края на дните й. Знаем, че Клеопа и съпругата му Мария, и техните деца, са били пламенни любители и последователи на Господа (Лука 24:18). Двама от синовете, Яков и Юда, са споменати като апостоли на Господа (Лука 6:16 и Деяния 1:13).
Уникалната слава на Христос
Всичко това дава на вярващото сърце чувство на утеха и благоговейно възхищение да знае, че нито плът и кръв не са споделяли мястото в дома на Йосиф и Мария с нашия Господ. Ние обичаме да мислим за Него, как язди в Йерусалим на жребче, „на което никой човек още не е сядал“ (Лука 19:30). Ние обичаме да мислим за Неговото тяло, положено в гроб, „в който никой човек преди това не е бил полаган“ (Лука 23:53). Ние обичаме да мислим за Неговата единствена слава във всичко, чието име е над всяко име (Филипяни 2:9), и няма никой като Него.
