Какво казваш?
След като сте получили нещо като малко дете, може би си спомняте, че са ви питали: „Какво казваш?“ Думите може все още да кънтят в ушите ви. Очакването от този, който ви задава този въпрос, е да кажете: „Благодаря.“ Това е ценен урок.
Намирам за интересно, че това все още често се преподава както сред невярващи, така и сред вярващи. Павел разкрива във 2 Тимотей 3, че „в последните дни ще настанат усилни времена: защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родители, неблагодарни, нечестиви, безсърдечни, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, безочливи, надути, повече обичащи удоволствията, отколкото Бога“ (ст. 1-4 НКЙВ). Забелязахте ли „неблагодарни“ в този пасаж, изброяващ неща, които не трябва да характеризират един вярващ?
Друг коментар, който може да сме чували или дори казвали понякога, след като не сме били благодарени, както се очаква: „Няма да правя нищо хубаво за тях повече!“ Може да не винаги получаваме „благодаря“, но това не трябва да ни спира да показваме Божията доброта. Господ Исус учеше, че трябва дори да „обичаме [враговете си], да правим добро и да даваме назаем, без да очакваме нищо в замяна; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете синове на Всевишния. Защото Той е добър към неблагодарните и злите. Затова бъдете милостиви, както и вашият Отец е милостив“ (Лука 6:35-36). Бог е добър към неблагодарните!
Когато наистина се погледнем в огледалото на Писанието, изглеждаме ли повече като неблагодарни или като благодарни? Това може да е добър въпрос за нас, докато четем следващите статии за изразяване на благодарност. Знам, че далеч не благодаря на Господа за всичко, което е направил и продължава да прави за мен всеки ден, и със сигурност не благодаря на другите, както трябва.
Колко сме благодарни за Неговата благодат, която ни спасява и ни пази, дори когато грешим. Нека винаги растем в Неговата благодат, която е „извънредно изобилна“ (1 Тимотей 1:14).
Ако още не сте започнали да се наслаждавате на Неговата чудна благодат, няма ли да приемете предложението на Исус за спасение сега, като благодарите, че Той даде живота Си за вас, като понесе вашите „грехове в собственото Си тяло на дървото“ (1 Петър 2:24)? Можем да ви кажем как.
