ВЪПРОС:
Какво ни казва Матей 16:19-20 за небесното царство?
„И ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.“ Тогава Той заповяда на учениците Си да не казват на никого, че Той е Исус Христос.“ Матей 16:19-20 NKJV
ОТГОВОР:
В Матей 16:16 Петър изповяда Господ Исус като „Христос, Син на живия Бог“. Исус оцени това изповедание и посочи, че Бог Отец, а не човек, е разкрил това на Петър. Върху това изповедание Той щеше да изгради Своята Църква. Забележете, Той казва: „Аз ще изградя“, а не „Аз съм изграждал“ или „Аз изграждам“ Моята Църква. Изповеданието кой е Исус, а не Петър като личност, е скалата, върху която е изградена Църквата. Когато погледнем историята на Петър, както Писанието ни я описва подробно, е ясно да се види, че той би бил много нестабилна скала, върху която да се изгради Църквата!
Църквата и „небесното царство“ (по-точно „царството на небесата“) не са едно и също нещо. Църквата започна в деня на Петдесетница. Тя се състои от всеки истински вярващ в Христос и всеки член е обитаван и запечатан от Светия Дух. Няма ключове за Църквата и със сигурност никой обикновен човек не може да допусне никого в небето. Популярната картина, че Петър е вратарят на небето – този, който решава кой ще бъде допуснат в небето – е абсолютно погрешна. Царството на небесата е сферата на християнската изповед и включва не само истински вярващи, но и необърнати, чиято изповед не е истинска. В отсъствието на своя Цар, който се възнесе обратно на небето в Деяния 1, Петър имаше привилегията да отвори вратата, за да допусне покаяли се евреи в Деяния 2 и загрижени езичници в Деяния 10.
Вързване и развързване ни отвеждат една стъпка отвъд това използване на „ключовете“. Тази отговорност тук е дадена на Петър, но в Матей 18:18 същата отговорност за вързване и развързване е поверена на „двамата и тримата“, които са събрани в името на Господ Исус, където и да се намират физически. Петър щеше да е наясно с това, което беше изповядал в Матей 16:16; християните, събрани в името на Господ Исус, са благословени с Неговото свято присъствие сред тях и действат от Негово име. В такива ситуации небето подкрепя техния акт, защото това е повече от просто техен собствен акт. Разбираме, разбира се, че тъй като Бог е с по-чисти очи, отколкото да гледа беззаконие, Той никога няма да върже или развърже нищо, което не е в съответствие с Неговата свята воля. Човек никога не може да манипулира или използва Бог за грешни цели. Твърденията на хората, че притежават някаква изключителна власт над Бог, не могат да бъдат подкрепени от Писанието и са богохулни по характер.
Матей 16:20 ни води до някакъв поврат в евангелието на Матей. Думите на Господ и чудесата, които Той беше извършил, трябваше да накарат Израел да осъзнае, че Той е Христос, Месията, толкова често обещаван в Стария Завет. Учениците по-рано бяха изпратени да проповядват, че небесното царство е наближило. Царят, обещаният Месия, беше сред тях. Но тъй като Неговият народ нямаше да Го приеме като Цар, Господ сега им казва, че не трябва да казват на никого, че Той е Христос. Нямаше смисъл да се добавя към тяхната вина. Перли не трябва да се хвърлят пред свине (Матей 7:6). От този момент нататък вече не виждаме Исус да се представя на народа на Израел. Оттук нататък Исус говори на учениците Си не само за страданието и смъртта, които Го очакваха, но и за Неговото възкресение. Неговият път скоро щеше да Го отведе до кръста!
Небесното царство
„Небесното царство не е самото небе... То говори за смесено състояние на нещата, каквото е преобладавало в християнството от началото на настоящата епоха.“
— Х. А. Айрънсайд
