Един млад мъж дойде при декана на известен университет, лицето му сияеше от ентусиазъм. Той информира стареца, че дългоочакваното желание на сърцето му най-накрая се е сбъднало: Той е постъпил в юридическия факултет и е възнамерявал да не пести труд и средства в преследването на своите проучвания. Така той продължи да говори известно време. Когато замълча, старецът, който го беше слушал с голямо търпение, любезно отговори: „Е, когато завършиш обучението си, какво възнамеряваш да правиш?“
„Да си взема докторската степен“, отговори младежът.
„И тогава?“, попита неговият почтен приятел. „Тогава“, продължи младежът, „ще имам редица трудни случаи за управление и с моето красноречие, знания, усърдие и проницателност ще спечеля голяма репутация.“
„И тогава?“, повтори професорът.
„И тогава“, отговори младежът, „няма съмнение, че ще бъда избран на някаква висока длъжност в държавата и ще стана богат.“
„И тогава?“
„И тогава“, продължи бъдещият адвокат, „ще живея удобно и почтено в богатство и уважение и ще очаквам спокойна и щастлива старост.“
„И тогава“, повтори старецът отново.
„И тогава“, каза младежът, „и тогава – и тогава ще умра.“
Неотговореният въпрос
Тук слушателят му повиши глас и отново попита тържествено и с ударение:
„И ТОГАВА?“ Младежът не отговори. Той наведе глава и си тръгна замислен. Не беше обмислил най-важното от всичко – вечното благополучие на своята безсмъртна душа.
Отвъд този живот
Божието Слово, Библията, ни казва с божествена сигурност какво се крие отвъд. Можете да се отървете от Библията; можете да презирате нейните предупреждения; можете да отхвърлите Спасителя, за когото тя говори. Във ваша власт е да изгорите тази и всяка друга такава брошура, която попадне във ваше притежание. Но помислете за перспективата пред вас! Вашият кратък ден скоро ще отмине. Вашите удоволствия ще имат край. Вашите занимания ще бъдат безполезни за вас в тържествения час, когато тялото ви ще се превърне в няколко шепи прах.
Няма ли причина за това? Случайно ли е, че същество с такива сили и способности трябва да стигне до такъв край? Има само един отговор, слушайте!
Чрез един човек грехът влезе в света, и смъртта чрез греха. (Римляни 5:12)
Падението на човека е страшна реалност. „Грехът“ не е просто грозна дума в Библията. Той е тъмна, мръсна реалност, която покварява света с присъствието си. „Смъртта е преминала върху всички хора, защото всички са съгрешили.“ Вие сте замесени в този въпрос. Върху ВАС е преминала присъдата на смъртта; и много скоро може да се каже за вас – „Той умря.“
Една секунда след смъртта ви няма да има значение за вас дали ще умрете в дворец или в мазе. Но цялата ви вечност ще зависи от състоянието, в което умирате.
Няма отричане на факта, че „заплатата на греха е смърт;“ но е също толкова вярно —
Дарът Божий е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ (Римляни 6:23).
Да, Бог ни препоръчва Своята любов в това, че докато още бяхме грешници, Христос умря на кръста за нас. Божествената любов би благословила грешника, но божествената святост не би омаловажила греха. Пълното наказание за вината падна върху безгрешния Заместник, Господ Исус Христос. Той зае нашето място в смърт и съд, за да можем ние да имаме живот. Любовта на Бога – делото на Христос – ви призовава да се обърнете към Божия Син, чиито думи са:
Който слуша Моето слово и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот (Йоан 5:24).
