Uplook – май 2018 г. — Списание „Благодат и истина“
Ами ако вярващ съгреши?
Ако ние, вярващите, съгрешим, какво се случва тогава? Може ли това да промени положението ни като Божии деца? Ще бъдем ли тогава отстранени от Божието присъствие?
Имаме отговора в Евреи 9 и 10. Христос е намерил вечно изкупление. „Защото с едно приношение Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават“ (Евр. 10:14, KJV). Взаимоотношенията ни като създания с Бога са уредени завинаги. Ние сме въведени във взаимоотношения на деца с Отца и тези взаимоотношения никога няма да бъдат променени.
Но дали тогава нашият Отец пренебрегва греховете на Своите деца? Нашият Отец е Бог, Който е Светлина и в Когото няма никаква тъмнина. Той е твърде свят, за да гледа грях. Той трябва да бъде осветен или смятан за свят от онези, които се приближават до Него. Той не може да търпи никакви грехове в Своите деца. Как би могъл Той, Светият, да има общение с греха или с някой, който е бил осквернен от греха? Ето защо нашето общение с Отца и Неговия Син се прекъсва незабавно от всяка греховна мисъл, дума и дело. Това общение не се възстановява, докато грехът не бъде отстранен по благочестив начин. „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9). Само чрез изповед и самоосъждане ние сме очистени.
Самоосъждане – единственият начин за възстановяване на общението Левит 5:1-4 изброява трите основни групи осквернения, които се срещат в ежедневието:
- Неуспехът да се свидетелства или против злото, или за доброто (ст. 1). Пропускът на нещо също може да бъде грях.
- Осквернения чрез неща, идващи отвън (ст. 2). Това са последствията от това, че не сме практически отделени от това, което е от света.
- Греховете, които излизат от собствените ни сърца (ст. 4). Такива грехове са резултат от това, че не сме трезви и липсата на самоконтрол.
- Стих 15 и следващите добавят използването на нещо, което Бог е запазил за Себе Си, за собствена полза, докато Левит 6:1-7 включва отнемане или задържане на нещо, което принадлежи на друг.
Ако един израилтянин беше престъпил, как можеше да бъде очистен? Имаше само един начин и той е споменат в Левит 5:5-6: „И когато съгреши в едно от тези неща, той ще изповяда, че е съгрешил в това нещо. И ще донесе приношението си за престъпление на ГОСПОДА за греха си, който е съгрешил.“ Към това можеха да се добавят и други неща, като например да се възстанови повече от това, което е било взето от Господа или от брата (5:16, 6:5). Но първото изискване беше да се изповяда грехът и да се донесе приношение за престъпление.
Самоосъждането – обявяването на собствените грехове и по този начин на собствените провали – е необходимо условие за всяко прощение и възстановяване (виж 1 Кор. 11:31; 1 Йоан 1:9). Бог иска да ни доведе до истинско самоосъждане, тоест Той иска да съдим не само делото, което сме извършили, но и състоянието си, както направи Давид в Псалм 51:5-7. Така Той обръща очите ни към кръста, за да научим какво е грехът. Не става въпрос за това, че кръвта на Христос трябва да ни бъде приложена отново. Това се е случило веднъж завинаги, но ние трябва да осъзнаем колко ужасни са греховете – дори този, който току-що съм извършил – и ние правим това, като виждаме какво е трябвало да претърпи Господ Исус на кръста за нашите грехове (приношението за престъпление). В Левит 1-7 тогава не намираме самия кръст, а поглед назад към кръста. Самият кръст, като основа на нашата близост до Бога, се намира в Левит 16 и Изход 29.
Само като погледнем какво е трябвало да претърпи Господ Исус на Голгота за нашите грехове, ние научаваме колко ужасни са греховете. Той е трябвало да бъде изоставен от Бога, да понесе Божия съд, да умре – защото „Той Сам понесе нашите грехове в тялото Си на дървото“ (1 Пет. 2:24, JND). По този начин ние стигаме до истинска преценка на себе си и истинска скръб за това, което сме направили. Нека никога не преминаваме леко над греха. Никога не забравяйте, че изповедта на вината е единственият път към възстановяване на общението – изповед пред Бога и пред хората, когато те са били засегнати от това, което сме направили.
Неизвестни грехове Често извършваме грехове, за които не сме наясно, а понякога дори когато мислим, че правим нещо добро. Но невежеството не ни прави невинни! „Ако някой съгреши и извърши някое от тези неща, които са забранени да се правят от заповедите на ГОСПОДА, макар и да не знае, все пак е виновен и ще понесе беззаконието си“ (Лев. 5:17, NKJV). Ето защо Давид се моли в Псалм 19:12: „Очисти ме от тайни грешки“ (JND).
Ако трябва да изповядаме тези грехове и по този начин да получим възстановяване на общението с Отца, първо трябва да бъдем осведомени за тях. Затова в Левит се казва: „Ако грехът му, в който е съгрешил, дойде до знанието му...“ (4:23). Но кой трябва да направи това? Кой трябва да ни осведоми за мисли, думи и дела, за които другите не знаят нищо? И кой трябва да ни осъди, когато смятаме, че сме прави? За това също Божията любов е осигурила. „Деца Мои, тези неща ви пиша, за да не съгрешавате. И ако някой съгреши, имаме Застъпник при Отца, Исус Христос Праведния“ (1 Йоан 2:1, KJV). Нека прочетем добре този стих и да размишляваме върху него.
Христос, нашият Застъпник Единствените други стихове, където се използва тази гръцка дума parakletos, тук преведена като „Застъпник“, се намират в Йоан 14:16,26, 15:26 и 16:7, преведени като „Утешител“ във всеки и отнасящи се до Светия Дух. Бележката под линия в превода на Дарби (JND) ни информира, че тази гръцка дума означава „този, който води делото на някого и му помага“.
Господ Исус сега извършва Своето служение в небето за нас. Той не го извършва пред Бога като Съдия, защото що се отнася до Бога, нашият случай е напълно уреден на кръста, но пред Бога като Отец. Господ Исус е нашият Застъпник при Отца, когато съгрешим. За вярващите Той не става наш Застъпник само когато се покаем и изповядаме греховете си. Не, в момента, в който съгреша, Той е моят Застъпник в небето, Който ме представлява и моето дело пред Отца.
И кой казахме, че е този Застъпник? Той е Исус Христос Праведният. Той напълно отговаря на праведността на Отца и в същото време Той е моята праведност (1 Кор. 1:30). Той е завършил дело, което е толкова съвършено, че Той е не само умилостивението или удовлетворението за нашите грехове, но Той е това за целия свят. Така както по отношение на Своята личност, така и по отношение на Своето дело Той е напълно приемлив пред Отца – и не по-малко, когато е моят Застъпник, когато съм съгрешил.
Преди това видяхме, че прошката е само след изповед. Следователно, втората част от служението на Господ Исус като наш Застъпник е, че Той се занимава с нас и ни води до изповед на нашата вина. На Него да бъде цялата слава!
Х. Л. Хейкооп
