Четирима мъже се срещнаха за закуска една сутрин и си прекараха чудесно, преразказвайки ловното пътуване от предходния уикенд. Те благодариха за храната си, но освен това, основната им тема беше броят на елените, които видяха, колко големи бяха рогата на елена, трудностите, които имаха при стрелбата с лъкове, и колко месо сложиха във фризерите си. Докато си тръгваха, те споменаха прекрасното християнско общение, на което се бяха насладили заедно. Те със сигурност се насладиха на общение заедно и всички бяха християни, но дали тяхното общение наистина беше християнско?
Господин и госпожа Джоунс празнуваха годишнината от сватбата си и поканиха цялото си семейство да празнуват с тях в неделя. Всички бяха християни и си прекараха чудесно заедно. Докато си тръгваха тази вечер след пълен и щастлив ден, един каза: „Е, днес не отидохме на църква, но се насладихме на добро общение заедно.“ Дали това наистина беше библейската концепция за християнско общение?
Службата приключи и едно от съобщенията беше: „Днес ще имаме обяд на принципа „всеки носи нещо“, всички са поканени да се насладят на това време на общение.“ Отново питам, дали това беше библейската концепция за християнско общение?
Във всеки от предишните примери християните се наслаждаваха на форма на общение заедно, но не беше необходимо да си християнин, за да се насладиш на такъв вид общение. Хора от всички сфери на живота, спасени и неспасени, се наслаждават на подобни преживявания на другарство заедно.
КАКВО Е ХРИСТИЯНСКО ОБЩЕНИЕ?
Каква е библейската концепция за християнско общение? Общението е една от четирите основни дейности, насърчавани в ранната църква, и днес общението все още е една от основните практики на църквите, които се стремят да се събират на библейска основа: „И тъй, тези, които приеха неговото (Петровото) слово, се кръстиха; и в същия ден се присъединиха около три хиляди души. И те постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в пречупването на хляба и в молитвите“ (Деяния 2:41-42 NIV). Четирите дейности са останали като основни дейности на Християнската църква през вековете. Общението в Писанието е нещо, което правим заедно като местна църква, споделяйки в нейните събрания и служения.
Гръцката дума койнония, преведена като „общение“, означава участие, причастие, споделяне в общо и наличие на общ дух. С други думи, правене на неща заедно, като четирите основни неща, споменати в Деяния 2:42. Тези стихове не говорят за нашия личен духовен живот, а по-скоро за правенето на тези неща заедно в „общението“ на църквата.
Тъй като всеки участва, използвайки своите дарби (1 Коринтяни 12:7), функционирайки като вярващ свещеник (1 Петрово 2:5, 9) и събирайки се за назидание, както индивидът, така и църквата ще бъдат изградени, за да изпълнят целите, които Господ има за Своята Църква. „Но като говорим истината с любов, нека растем във всичко към Този, Който е Главата, Христос. От Него цялото тяло, съединено и свързано чрез всяка става, чрез която се подпомага, расте и се изгражда в любов, когато всяка част върши своята работа“ (Ефесяни 4:15-16).
КОЙ Е В ОБЩЕНИЕ?
Общението започва при новорождението: „Затова, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, новото дойде!“ (2 Коринтяни 5:17). В момента, когато човек се покае за греха си и се обърне към Бога, доверявайки се на спасителното дело на Господ Исус на Голгота, той е въведен в нова връзка с Бога, Който става негов небесен Отец. В този момент вярващият се ражда в Божието семейство, кръстен от Духа в тялото на Христос, Църквата (1 Коринтяни 12:13) и е обитаван от Духа, Който го обединява с всеки друг новороден вярващ. Това се нарича „единство на Духа“ (Ефесяни 4:3).
Животът ще продължи по същия начин, както преди обръщането, но ще има отчетлива промяна в целта на живота им. Като членове на тялото, основният им фокус в живота сега ще бъде да общуват и взаимодействат заедно с други членове на тялото на Христос в поклонение и служение. Докато общуват заедно, те показват, че са част от църковното семейство и ще използват своите дадени от Бога дарби и способности, за да участват в поклонението, евангелизацията и назиданието на църквата. Очевидно, всички вярващи не могат да служат и да се срещат заедно с цялото универсално тяло на Христос, но те могат да вложат времето и усилията си в местна църква и така да изпълнят учението на Ефесяни 4:12-16. По този начин всеки може да участва в изграждането на цялото тяло, което е координирано от Светия Дух.
Новото раждане отгоре въвежда вярващите в общение с трите лица на Божеството, а също и с Църквата. „Това, което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас. А нашето общение е с Отца и с Неговия Син, Исус Христос“ (1 Йоан 1:3). Нашето общение с Бог Отец ще определи нашето общение с други вярващи. Ако не ходим с Господа, няма да се наслаждаваме наистина на истинско общение с нашите събратя вярващи. „Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не живеем според истината. Но ако ходим в светлината, както Той е в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Исус, Неговия Син, ни очиства от всеки грях“ (1 Йоан 1:6-7). Можем да се наслаждаваме на истинско общение един с друг само когато ходим в светлината и се покоряваме на Словото.
Резултатът от добри взаимоотношения с Отца ще осигури здрави и пълноценни взаимоотношения с други вярващи. „Верен е Бог, Който ви призова в общение със Своя Син Исус Христос, нашия Господ. Моля ви, братя, в името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите едно и също, за да няма разделения между вас, а да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл“ (1 Коринтяни 1:9-10). Разделенията обикновено се причиняват от онези, които са извън връзка с Главата и чийто живот е доминиран от плътски дейности. Любовта към властта, позицията и парите заместват връзката им с Отца с опустошителни последици: „Той е изгубил връзка с Главата, от Когото цялото тяло, поддържано и свързано чрез своите връзки и сухожилия, расте, както Бог го кара да расте“ (Колосяни 2:19).
Очевидно, практиките в църквите по света ще се различават поради култура, език и специални нужди. Където има преследване, може да е необходима тайна. На други места доминираща религия може да повлияе на определено поведение. Виждаме в сътворението, че Бог е Бог на разнообразието, така че защо да не очакваме да видим разнообразие от практики в Църквата? В Църквата има разнообразие от дарби, практики, администрации, етнически произход и много други неща – всички от които Бог използва за позитивното функциониране и растеж на такова разнообразно тяло. Тези различия не трябва да причиняват разделение или отхвърляне, а по-скоро трябва да се разглеждат като Божия грижа за Неговия народ във всяка нация, култура и обстоятелство.
Трябва да разберем, че Словото и основните доктрини не се променят, но практиките могат и се променят. Ние сме обединени от Светия Дух с целия Божи народ, независимо от различните различия. Вместо да свеждаме нашето църковно общение до сектантска или деноминационна група, ние трябва „да се стараем да пазим единството на Духа чрез връзката на мира“ (Ефесяни 4:3). С други думи, освен ако няма неморална дейност или еретично учение, ние трябва да признаваме всеки истински вярващ като част от Тялото и да бъдем свободни да общуваме с тях. Да отричаме това означава да отричаме единството на тялото и да наскърбяваме Светия Дух, Който обитава всички вярващи.
КАК ИЗРАЗЯВАМЕ ОБЩЕНИЕ?
Не можем да изразяваме общение сами! Трябва да се събираме, за да се насърчаваме взаимно, да получаваме и даваме наставления, да се покланяме и да служим на Господа като местно изражение на универсалното тяло: „Да не преставаме да се събираме, както някои имат навик да правят, но да се насърчаваме един друг – и то толкова повече, колкото виждате, че Денят наближава“ (Евреи 10:25). Истинското общение се основава на концепцията за даване и получаване от други християни. Ние споделяме това, което Бог ни е дал – прошка, притежания, любов, разбиране на Словото – и използваме духовните си дарби, докато се стремим да назидаваме един друг.
В местната църква ще намерим надарени духовни водачи, които Бог е подготвил и те ще ни помогнат да съзреем духовно и да бъдем ефективни в служението, за което Господ ни е призовал. „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек съвършен, напълно подготвен за всяко добро дело“ (2 Тимотей 3:16-17).
Ние изразяваме общение, когато се молим заедно, когато участваме в учението на Словото и когато празнуваме Господната вечеря заедно като част от църковното семейство. На Господната трапеза ние не само виждаме символите, които представляват Неговото тяло и кръв, докато си спомняме за Него, но Господната вечеря също символизира единството и общението, на които се наслаждаваме като членове на едното тяло. „Чашата на благословението, която благославяме, не е ли участие в кръвта на Христос? Хлябът, който пречупваме, не е ли участие в тялото на Христос? Защото има един хляб, ние, които сме много, сме едно тяло, защото всички участваме в един хляб“ (1 Коринтяни 10:16-17). Единственият хляб символизира едното тяло на вярващите, както и въплътеното тяло на Господ Исус. За съжаление, някои са използвали Господната вечеря като вход за членство в тяхната секта. Вместо да бъде израз на единството на вярващите като част от едното тяло и общение, тя се е превърнала в символ на сектантство и разделение. Истинското християнско общение е активно участие във всичките четири основни практики от Деяния 2:42.
ЗАЩО Е ВАЖНО ОБЩЕНИЕТО?
Трябва да бъдем заедно с други вярващи колкото е възможно повече. Ако една пръчка се извади от огъня, тя ще пуши известно време и ще изгасне. Когато се върне в огъня, тя отново ще гори и ще добави към светлината. По същия начин вярващ, който не е постоянно в общение в местна църква, скоро ще „изстине“ и ще стане неефективен като „светлина“ в света. „Нека да помислим как да се подтикваме един друг към любов и добри дела“ (Евреи 10:24).
Бях в Нова Зеландия преди няколко години и станах свидетел на състезанията на различни отбори с маорски военни канута. Всяко кану имаше екипаж от 22 души, всеки от които използваше голямо гребло. На кърмата имаше рул с по-дълго гребло, използвано за управление на кануто. Докато отборите се състезаваха по водата, скоро стана очевидно кои отбори редовно са тренирали да работят заедно, защото те не само поддържаха добра скорост напред, но и оставаха на курса. В едно състезание редица индивиди, гребящи в едно кану, бяха извън синхрон един с друг, а рулят не успя да ги задържи на курса. Те преминаха в съседната лента, създавайки проблеми на отбора до тях, и двете канута изостанаха.
Когато видях това, то ми напомни за някои църкви, където тези, които не посещаваха събранията, бяха извън синхрон с останалата част от събранието. Някои от тези случайни посетители не само създаваха проблеми за собственото си събрание, но и за други. Трябва да се обединим, за да вървим напред, да растем и да бъдем ефективни в нашето служение за Господа.
Общението не е просто социално събиране, а е основна необходимост за духовен растеж, за Божието функциониране и назидание на Църквата и трябва да бъде жизненоважна част от живота на всеки вярващ.
