Какво е поклонението?
Когато разгледаме всички Писания по темата за поклонението, можем да ги обобщим просто по следния начин: Поклонението е признаване на това кой е Бог и какво прави Бог, насочено към Самия Бог. Това признание трябва да е от сърце – не просто някакви външни механични религиозни движения. Поклонението на Бога без любов към Бога е немислимо. Признанието може да бъде с уста или с живот. Тоест, или словесна хвала и благодарност към Бога за това Кой е Той и какво прави, или може да бъде невербални дела, извършени в такова признание.
Например, християнин, който въпреки подигравките отказва да понижи моралните си стандарти, се покланя на Господа. С живота си той признава пред Бога Неговите стандарти за святост. Християнин, който без горчивина приема като от Бога това, което другите наричат трагедия, също се покланя на Господа. Той признава пред Бога Неговия суверенитет и Неговите претенции над живота. Невербалното поклонение е далеч по-приемливо за Бога, отколкото просто да се произнасят молитви и хваления в неделя сутрин от иначе оплакващи се устни и компромисни животи (Исая 1:10-17). Идеалът, разбира се, е всички наши думи и действия да бъдат характеризирани с поклонение – както в горнилото на живота, така и в църквата. Поклонението не е просто една от няколкото категории в християнския живот. То трябва да бъде общата сума на християнския живот.
Различни аспекти на поклонението са засегнати в разказа за помазването на Господа от жената в Марк 14:3-9. Вярваме, че тя е Мария от Витания, тази, която е научила Словото „в нозете на нашия Господ“ (Лука 10:39), поради паралелния разказ в Йоан 12:1-8. Можем да научим много за поклонението от нея.
То включва жертва
Поклонението включва жертва! Това е подчертано от цената, която Мария плати, за да помаже Господа. Чистият нард беше много скъп парфюм, внесен от Индия. Триста денария (Йоан 12:5) бяха около едногодишна заплата за средния работник по онова време. Така че много упорит труд и жертви бяха вложени в поклонението на Мария. Моето поклонение на Бога струва ли ми нещо, или е просто „евтин парфюм“, който не включва истинска жертва? Ще включва ли моето поклонение някаква жертва на време за Господа?
Действието на Мария да излее парфюм върху главата на Господа не трябва да се счита за неподходящо. В този сух и прашен климат беше обичайна практика гостите да си мият краката и да си помазват главите с масло. Необичайното обаче е, че Мария не използва обикновено помазно масло, а много скъп парфюм. Действието на Мария беше изключително. Помислете какво би могла да направи с едногодишна заплата! И все пак тя пожертва всичко от любов към своя Господ. Помислете какво бихме могли да направим с едногодишна заплата! Готови ли сме да пожертваме толкова много наведнъж за нашия Господ? Независимо дали с уста или с живот, поклонението включва жертва (Евреи 13:15-16; Римляни 12:1). Колко ни струва нашето поклонение на Бога?
Без задържане!
Поклонението не се сдържа. То дава всичко от себе си. Това е една стъпка по-далеч от жертвата. Възможно е да се пожертва нещо, но все пак само „да се извърви половината път“. Това не е начинът на поклонение. Погледнете отново действието на Мария. Господ беше гост на вечеря в дома на Симон, прокажения. Може би той е бил изцелен от Господа. В тази култура хората лежаха на къси, без облегалки дивани около ниска маса за вечеря. Те ядяха с една ръка, докато се подпираха на другата ръка. Мария, нейният брат Лазар и нейната сестра Марта също бяха гости. По време на храненето Мария дойде до дивана на Господа, счупи алабастровия (бял, полупрозрачен камък с фина текстура) флакон и изля съдържанието на скъп парфюм върху Господа. Йоан 12:3 казва, че е бил цял фунт. Това е много парфюм! Нищо чудно, че „къщата се изпълни с аромата на мирото“ (Йоан 12:3). Мария не се сдържа в акта си на поклонение. Тя не помаза Господа само с няколко капки от скъпоценното си притежание. Тя даде всичко. Това е истинско поклонение!
В Марк 14:8 Господ казва: „Тя направи каквото можа.“ Пълната сила на това изявление се губи в нашите английски преводи. Звучи така, сякаш Исус казва: „Мария направи малкото, което можа.“ Но Той всъщност казва: „Мария направи всичко, което можа.“ Тя даде всичко от себе си! А ние? По отношение на нашето поклонение, казва ли Той, че сме дали няколко капки от това, което бихме могли, или може ли да каже, че сме направили всичко, което бихме могли? Задържам ли нещо само за себе си? Поклонението не се сдържа. То дава всичко от себе си!
Не е загуба!
Поклонението не е загуба. Четем, че някои от гостите, Юда, както и други ученици, бяха разстроени от акта на поклонение на Мария (Йоан 12:4; Матей 26:8). Те го нарекоха разточително и казаха, че парите биха били по-добре похарчени за подпомагане на бедните. Такива забележки изглеждат достатъчно разумни. В крайна сметка, едногодишна заплата може да помогне много за посрещане на нуждите на бедните. Защо да я хабим за флакон скъп парфюм, когато обикновено помазно масло би свършило работа? Може би Мария е била обхваната от емоцията на момента и е трябвало да бъде по-сдържана. Но такова разсъждение е заглушено от нашия Господ. Той не само защитава нейното действие, но и го хвали като „добро дело“ (Марк 14:6).
Много хора днес намират грешки в християните, казвайки, че те губят време в молитва и хваление, когато крещящите нужди на света ни заобикалят. Как можем справедливо да губим време, например, да празнуваме Господната вечеря, когато децата гладуват? Забележете, че Господ Исус не им казва да забравят за нуждите на бедните, за да Му се покланят. Вместо това Той ги насърчава да полагат постоянни усилия за посрещане на тези постоянни нужди (Марк 14:7). Всъщност, посрещането на нуждите на бедните в името на Христос е поклонение. То е признаване пред Бога на Неговата грижа и загриженост за Неговите създания. Но да се грижиш само за бедните, без изразена любов към Христос, не е поклонение. Някои християни са склонни да станат небалансирани в една или друга посока в този момент. Правилната интеграция е постоянно да хвалим Господа за всичко и постоянно да оставяме тази хвала да се разпространява в нашите действия за благото на другите. Как е нашето поклонение в тази област?
Дълбочината на поклонението на Мария е допълнително изведена във стих 8. Какво има предвид Господ, когато казва: „Тя помаза тялото Ми предварително за погребение.“ Мария знаеше, че Господ е на път да даде живота Си. Тя изглежда е разбрала учението на нашия Господ за Неговата смърт и възкресение много повече от другите, дори от учениците (Марк 8:31-33; 9:31-32). Нормалната процедура беше да се помазва тяло с подправки след смъртта (Йоан 19:40). Мария осъзна, че Господ скоро ще бъде отнет от тях, затова тя помаза тялото Му за погребение, докато имаше възможност. Йоан 12:3 ясно показва, че това помазване не е било ограничено само до главата. Така че актът на Мария е бил повече от обичайния обичай да се помазва главата на гост на вечеря. Тук е имало дълбочина на поклонение, която е надхвърляла това, което е изглеждало на повърхността. Другите гости са видели само очевидна загуба на скъп парфюм. Те са прочели акта на Мария като емоционална екстравагантност. Господ е знаел, че това е обмислен, разумен акт на поклонение.
То има вечна стойност
Именно тази дълбочина на поклонение е похвалена от нашия Господ и обявена за незабравима (Марк 14:8-9). Делото на Мария не е било загуба; то е имало вечна стойност. Помазването на Исус от Мария от Витания се помни навсякъде, където е разпространено евангелското послание по целия свят. Самият Господ ни казва, че то ще бъде помнено завинаги (Марк 14:9). Същото важи и за вашето истинско поклонение. То никога няма да бъде забравено! Нека нашите устни и животи признават Бога във всичко – в нашия работен живот, социален живот, семеен живот, мисловен живот. Нека поклонението бъде нашият начин на живот.
