В новозаветни времена евреите се събирали в синагоги в събота – съботния ден. За разлика от храма и скинията, няма дадени от Бога инструкции как да се построи синагога. Техният произход е донякъде загадка, въпреки че повечето смятат, че са започнали след изгнанието за публично четене на Писанието с цел разбиране (срв. Неем. 8:8). Самият Господ имал навик да посещава, когато пътувал до различни градове: „Той поучаваше в техните синагоги… И както Му беше обичай, Той влезе в синагогата в съботен ден и стана да чете“ (Лука 4:15–16).
В Деянията истината на евангелието първоначално била представяна на евреите. Когато те я отхвърляли, посланието преминавало от синагогите в домовете на отделни хора: „И [Павел] разсъждаваше в синагогата всяка събота… Но когато те му се противопоставиха и богохулстваха, той отърси дрехите си и им каза… „Отсега нататък ще отида при езичниците.“ И той си тръгна оттам и влезе в къщата на един човек на име Юст, който се покланяше на Бога, чиято къща беше до синагогата“ (Деяния 18:4–7).
Вярващите вече бяха започнали да се събират в домове, за да преломяват хляб (Деяния 2:46), и този модел продължи. Четем за поне три групи, събиращи се в къщи: тези в дома на Прискила и Акила (Рим. 16:3–5; 1 Кор. 16:19); тези в дома на Нимфа (Кол. 4:15); и тези в дома на Филимон (Филим. 1:2). Поклонението не трябваше да бъде на „планина, нито в Йерусалим“, каза Господ, а „в дух и истина“ (Йоан 4:21, 24).
Не е нужно да се срещаме в къщи; просто трябва да осъзнаем, че става въпрос за Христос, а не за физически сгради. Ние сме събрани около Него – Той е центърът – защото нищо друго няма значение в сравнение с Неговото присъствие с нас. Нека не виждаме никой друг освен Исус, докато се събираме около Него.
