„И потърсих между тях човек, който да издигне ограда и да застане в пролома пред Мене за земята, за да не я унищожа; но не намерих никого.“ (Езекиил 22:30) Бог търси онези, чиито сърца са подготвени да бъдат застъпници пред Него. Застъпниците имат сърца, настроени към Божието сърце. Те са толкова остро осъзнати какво е заложено на карта за тяхната земя, че ще останат пред Бога толкова дълго, колкото е необходимо, за да получат Божия отговор. Ето защо вие не се записвате доброволно да бъдете застъпник. Бог ви призовава.
Защо не се застъпваме, както трябва? Може би се страхуваме да изпитаме Бога. Притесняваме се, че Бог може да не отговори на молитвите ни. Но Бог обещава, че ако поискаме, ще получим (Матей 7:7). Може да не се застъпваме, защото вярваме, че делата от ежедневието ни са по-ефективни от молитвата. Исус предупреди, че без Него не можем да направим нищо (Йоан 15:5). Без да сме интимно запознати с Бога и Неговата воля, всичките ни трудове са напразни. Може би не се застъпваме, защото не разбираме Божието сърце. Исус плака над град Йерусалим, докато се застъпваше за него (Матей 23:37). Ако наистина имаме Божията любов в себе си, се чувстваме принудени да молим Бога от името на онези, които са изправени пред Неговия предстоящ съд.
Застъпничеството е самотно занимание. Може да има много дни или дори години, когато изглежда, че има малко резултати от труда ви. Но застъпниците могат да бъдат единствените, които стоят между едно семейство и Божия съд, или между индивид или нация и Божия гняв.
