„И Яков остана сам; и един Човек (Бог) се бореше с него до зори... Тогава Човекът каза: „Пусни Ме, защото е зора.“ Но Яков отговори: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.“ Битие 32:24, 26 NIV
Спомням си Уокър Пърси, защото първият му роман спечели Националната награда за книга през същата година, когато започнах да преподавам английски. През по-голямата част от кариерата си този високо оценен писател се бореше с научния хуманизъм, в духовно търсене на нещо, за което да се хване. Но писанията му винаги отразяваха съмнение, че има нещо, което си струва да се хване.
След години, в статия за смъртта на Пърси в литературно списание, бях изненадан да прочета този цитат от него: „Този живот е твърде много неприятности... за да стигнеш до края му и след това да те попитат какво да правиш с него и да трябва да отговориш: „научен хуманизъм“. Това няма да стане... Човек не трябва да се задоволява с нищо по-малко от безкрайната мистерия и безкрайната наслада, която е Бог. Всъщност, аз го изисквам! Отказвам да се задоволя с по-малко. Не виждам защо някой би се задоволил с по-малко от Яков, който всъщност се хвана за Бога и не Го пусна, докато Бог не се идентифицира и не го благослови.“
Уау! Каква изненада да открия, че доживотното търсене на Уокър Пърси в крайна сметка го е довело до Библията, където той се е видял в Яков, който казал, че няма да пусне Бога, докато Бог не го благослови. Пърси най-накрая отхвърли научния хуманизъм заради благословението на връзка с Бога на Библията.
Познавате ли някой, който търси Бога? Той е намерен в Библията, където Неговият Син, Исус Христос, казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът. Никой не идва при Отца (Бога) освен чрез Мен“ (Йоан 14:6). Научният хуманизъм, екзистенциализмът и всяко друго „-изъм“ ще разочароват. Само вечна връзка с Бога на Библията ще удовлетвори. Защо някой би се задоволил с по-малко от Яков или Пърси?
