Страхлив или смел?
Двама от най-великите американски президенти, Джон Адамс и Томас Джеферсън, често си разменяли писма. В едно от тях, написано през 1816 г., когато те били съответно на 81 и 73 години, Адамс пише, че британският държавник Болингбрук е казал, че „неговата философия не е достатъчна да го подкрепи в последните му часове“. Той добавя, че френският философ Д'Аламбер е казал на смъртното си легло: „Щастливи са тези, които имат смелост, но аз нямам.“ Адамс обобщава живота на друг френски философ от същия период по следния начин: „Волтер се държа като най-големия страхливец от всички при смъртта си, както се е държал като най-мъдрия глупак от всички през живота си.“
След това Адамс излага собствените си мисли за смъртта и отвъдния живот на Джеферсън, в контраст с тези на тримата мъже, които са живели според „куха и измамна философия“, която ги е оставила в страх в последните им часове. Те са се доверили на учението на хората, вместо на Христос. Те са живели според „основните принципи на този свят“, а не според Христос (Колосяни 2:8). Тогава е дошъл часът на смъртта, времето за изпитание на всички житейски философии, и те са знаели, че са без надежда.
Когато смъртта дойде при нас, ще бъдем ли като Болингбрук, Д'Аламбер и Волтер – страхливи малодушни хора с философия на живота, която ни е провалила при смъртта? Или ще бъдем победители като апостол Павел, който пише: „Смъртта е погълната от победа... Благодарение на Бога! Той ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос“ (1 Коринтяни 15:54,57)? Искате ли помощ при вземането на решение? Можем да ви покажем как.
„Внимавайте никой да не ви плени чрез куха и измамна философия, която зависи от човешките традиции и основните принципи на този свят, а не от Христос.“ (Колосяни 2:8 NIV)
