Слабостта на Седекия: съвършените Божии пътища в пощадяването на праведните
Еремия 37 ни показва Седекия в същото състояние на непокорство. Поддържа се привидност на религия и, имайки момент на отдих, който възбужда някаква надежда, царят търси отговор от Господа чрез Неговия пророк. Но благоприятните обстоятелства, чрез които може да изглежда, че нечестивите могат да избегнат съда, не променят сигурността на словото. Еремия се опита да се възползва от възможността да избегне съда, който идваше върху бунтовния град; но това служи само за да прояви омразата на сърцето към Божието свидетелство; и князете на народа — обвинявайки Еремия, че подкрепя врага, защото той прогласяваше съда, който щеше да падне върху народа чрез тях — го хвърлиха в затвора. Седекия проявява някаква съвест, като го освобождава. Като цяло има повече съвест у Седекия лично, отколкото у някои други от последните царе на Юда (виж стих 21 и Еремия 21; Еремия 38:10, 14, 16). Поради тази причина, може би, му бяха отправени онези няколко думи на благосклонност и милост в Еремия 34:5. Но той беше твърде слаб, за да позволи на съвестта си да го води по пътя на послушанието (сравни Еремия 38:2-12). Тази последна глава ни дава историята на неговата слабост. Въпреки това, сред цялата тази сцена на мизерия и беззаконие, намираме някои редки примери на праведни мъже; и, колкото и ужасен да е Неговият съд, Бог си спомня за тях; защото Неговият съд е ужасен, защото Той е праведен. Евед-Мелех, който освободи Еремия, е пощаден. Варух също запазва живота си; и дори Седекия, както видяхме, е утешен с няколко думи на насърчение, макар че трябва да понесе последствията от грешките си. Божиите пътища винаги са съвършени, и ако Неговите съдби са като порой, който поглъща човека, все пак всичко, дори до най-малкия детайл, е ръководено от Неговата ръка; и праведните са пощадени. Затворът дори става място за безопасност за Еремия, и Йехова благоволява не само да пощади Евед-Мелех, но и да му изпрати пряко свидетелство за Своята благосклонност чрез устата на Еремия, за да разбере той Божията доброта, в Когото се е уповавал.
