Ако човек не беше в бунт срещу Бога, нямаше да има нужда от „съвета на мира“. Адам в рая не се нуждаеше от него. Но човек се е разбунтувал; и макар проявите му да са различни, бунтът срещу Бога все още е характеристика на необърнатото сърце. Такъв беше бунтът му, че мирът между човека и Бога изглеждаше невъзможен; но сега – чудна благодат! – виждаме, че има не само мир, но и „съвет на мира“, Божии мисли за мир, мисли, които само Исус можеше да изпълни.
Да предположим, че Бог беше сключил мир с Адам, мирът не би могъл да продължи; враждата в сърцето на човека, или тази, породена от силата на обстоятелствата, осуетяващи волята му, много скоро би го нарушила отново. Погледнете Израел. Те бяха поставени във външен мир с Бога, признати за Негов народ, облагодетелствани по всякакъв начин, и все пак какъв беше резултатът? Постоянно мърморене от тяхна страна; постоянен бунт. Що се отнася до моралния мир с Бога, те едва бяха започнали да спазват Неговия закон, когато издигнаха златно теле за поклонение и така директно се провалиха. И винаги щеше да бъде същото: трябва да е така, защото самата воля на човека е напълно погрешна. „Плътският ум е враждебен на Бога; защото не се покорява на Божия закон, нито пък може“ (Рим. 8:7).
Но сега „съветът на мира“ е между Бога и Исус, вместо между човека, и оттук има сигурност. Това не е просто мир, а „съвет на мира“. Думата съвет предполага преднамерена цел. Каква солидност трябва да има в този мир, за който Бог е имал съвет, и всички ангажименти, в които умът на Исус напълно е влязъл и е изпълнил!
